Спиридон Дрожин

превод: Василка Хинкова

***
Труд и мъка, пот обилен,
сбръчкано чело,
гнет жесток и непосилен,
нужда и тегло.

Болка в костите, мазоли,
кални длани. Дни,
преизпълнени с неволи
в четири стени.

Студ, гладуване, страдание,
поломен гръбнак
и за всичко - подаяние
от ръждив петак.

Ярко слънце ще изгрее
и под този свод -
като птица ще запее
клетия народ.

Плач зад тез стени прелита,
гърчат се тела
и във стона се преплита
смях на колела.

——————————

ПЪРВАТА БРАЗДА

Внукът дядо си заварва
на браздата изморен,
Весело го поздравява:
- Бог помози! Добър ден!

Научи ме вместо тебе
ралото да стисна аз,
както някога ме учи
да чета буквар на глас.

- Ето ралото, щом искаш,
млада сила в теб пращи!
Научи се, да ми бъдеш
в старостта отмяна ти! -

И предава той на внука
ралото и оранта;
подир кончето подкарва
внукът първата бразда.

Кончето пристъпва бодро,
весело по своя път,
а сърцето на орача
скача в младата му гръд.

„Ето - мисли си орачът -
нивата ще изора
и ще хвърли златно семе
дядо в нейните недра.

Ще се вдигне ръж висока
и през пролетните дни
тежко зърно ще налива,
с тежък клас ще зазвъни;

Златни гриви ще залюшка,
в нея мак ще разцъфти
и в ръцете на жетварка
после сърп ще заблести.

Снопи с дядо ми ще возим
със талигата цял ден
и на гумното ще дигнем
златен и висок купен!”

Гледа дядото след внука
и поглаждайки брада,
с поглед овлажнял измерва
изораната бразда.

1884

ПЕРВАЯ БОРОЗДА

Вышел внук на пашню к деду
В рубашонке, босиком,
Улыбнулся и промолвил:
„Здравствуй, дедушка Пахом!

Ты, я вижу, притомился,
Научи меня пахать,
Как зимой, в избе, бывало,
По складам учил читать!”

„Что ж, изволь, коли охота
И силенка есть в руках,
Поучися, будь помощник
Деду старому в трудах!”

И Пахом к сохе с любовью
Внука за руку подвел;
Внук тихонько бороздою
За лошадкою пошел…

Бодро, весело лошадка
Выступает впереди,
А у пахаря-то сердце
Так и прыгает в груди.

„Вот, - он думает,- вспашу я
Эту полосу, потом
Из кошницы дед засеет
Золотым ее зерном;

Уродится рожь густая;
А весною благодать,
Как начнет она по зорькам
Желтый колос наливать;

Уберется васильками,
Словно море, зашумит,
Выйдут жницы на покоску,
Серп на солнце заблестит.

Мы приедем на телеге
И из связанных снопов
На гумне намечем много
Золотых тогда скирдов”.

Долго издали на внука
Смотрит дедушка седой
И любуется глубоко
Проведенной бороздой.

1884