ЛИТАНИЯ
превод: Василка Хинкова
Мой приятелю мили,
този оброк какъв е?
Кой ли бог го е писал
и в сърцата ни вписал?
Мое бяло възглаве,
недокосвано никога,
моя музика чудна,
нечувана никога.
Книго моя премъдра,
неразлиствана още,
мое чакано здраве
в трескавите ми нощи!
Утринна моя камбано,
пладне, от слънце огряно,
лампо моя вечерна,
моя нощ гъстозвездна!
Мое небе бистрооко,
мое чувство дълбоко!
Стомно, пълна с отмора,
утринен звън в простора,
подиробед мой зноен,
сън мой тих и спокоен!
„Обич” е дума известна
от романи и песни,
изтъркана, извехтяла,
с друга дума те бих назовала.
Годеник си ми и приятел,
син и брат на земята,
птица, гнездо увила,
необятна вселена -
си приятелю мили!
Първия, на когото
аз повярвах в живота!
И когото наяве
и насън обожавам.
Тебе, който обиди,
зло от мене ще види.
Мой приятелю мили,
този оброк какъв е?
Кой ли бог го е писал
и в сърцата ни вписал?
