ЧЕШМАТА С ПТИЦИТЕ
ЧЕШМАТА С ПТИЦИТЕ
По чешмата с бронзовите птици
не отлитат другите на юг
на тревожни дълги върволици.
Тия птици презимуват тук.
Те не литват през морета сини,
не познават топлите места,
знаят само китната градина
и целувки от безброй уста,
дето бликналата струя пият,
бликнала из клюна им навън.
Тя блести, като дъга се вие
и се пръсва в мрамора със звън…
По чешмата бронзовото ято
зиме тук остава, затова
градинарят сръчен със теслата
от дъски къщурка им скова.
Ще фучат виелици студени,
снегове дълбоки ще валят.
В къщицата приказна, зелена
птиците до пролетта ще спят.
ВЪЗГЛАВНИЧКА
Сбирах си през миналото лято
за възглавничка в гората мъх.
Легна ли - сънувам планината,
пълен е сънят ми с билков дъх.
Нищо че е в планината зима
и снегът снега я е завил.
Пълна с мъх възглавничка си имам,
мириса на лятото попил.
И в съня ми все шурти поточе,
леко по мъха сърна върви,
ту сърненце пъргаво подскочи,
ту щурченце - в меките треви.
Моята възглавничка чудесна!
Уж я пълних със изсъхнал мъх,
а излиза, че е пълна с песни,
с горски звуци и планински лъх!
