Халдис Морен Весос

превод: Василка Хинкова

Когато се завръщаше от къра,
догаряше залязващият ден.
Отвеждаше конете във яхъра
и радостно се спускаше към мен.

Прегръщаше ме със ръка опалена,
гласът ти весел пълнеше дома.
О, как уханно беше твойто тяло
на разорана пролетна земя!

Излъчваше уханието на полята.
Опиваха ме звуци, тишина
и притаена в твоите обятия,
във бездната потъвах на съня.

Сънят до тебе бе така чудесен!
Догде изневиделица нощта
не се разкъсваше от птича песен.
И сънен още диреше с уста

ти мойте топли устни. Вън полето
блестеше цяло в утринна роса.
Танцуваха запрегнати конете,
пламтеше слънце в твоята коса…

… Оттук не си отиде ти. На листи млади
ухае пак, на кълнове, на цвят,
на топла пролетна земя, ливади.
При мен се връщаш с този аромат!