Милан Краус

превод: Василка Хинкова

ВЪЗЕЛ

Тъй далече си Додоне
сърце мое умълчано
оседлах си вече коня
за път стегнах подкован е

Шушнат листите любима
вятър вее във горите
днес писмо от тебе имам
ала смисълът му скрит е

Сякаш сфинкс неразгадано
да го прочета не мога
неразбрано неразбрано
и тревога и тревога

То загадка е за мене
бавно го чета ту бързо
смисъл замисъл промени
думи вързани на възел

ДЪЖД В ПЛАНИНИТЕ

Ръми, ръми,
сякаш някой ридае в мъглата,
и дребните сълзи-песъчинки -
студената роса на скръбта -
се ронят по ваште чела,
непознали тъга, планини.

Избърсвате бавно росата от лицето си -
на всемира сладката тайна
и поздрава на небето.

Само човек се бои от тъгата
и се хваща с ръце за главата
подобно удавник в морето,
във гроб от солени води.