ЗА НЕРАЗДЕЛНАТА РАЗДЯЛА
превод: Василка Хинкова
1.
Крачим винаги двама
пролет и лете
докато дървесата кърмят плода си
Циганско лято ни мами
сплитат се гласовете ни
с дъжд априлски октомври ни ръси
Златен вятър отвява листата
и открива следите от пръти
на обрулени клони
Първа слана осланява земята
Че тежа ти чувствам пръв път и
скреж от празни гнезда се рони
2.
И на себе си вече съм бреме
Чак наесен стават плодовете горчиви
А все сладки бяха във наште градини
Пак сме заедно, ала не щастливи
Блясва взаимност от време на време
сякаш ярко петно в тъмнината
но не виждам ни път ни руини
Сякаш бреме тежим си в живота
Аз те мъкна на гръб като тежка ограда
а ти мене като кръст към Голгота
И какво по-нататък в мъка и радост
ще си предложим в празните длани
Ти се правиш на сляп а аз че не виждам
Неканени вечери към нашта врата прииждат
3.
Първият гостенин вече е тука
Гостоприемно с хляба с нашта пот осолен го каня
и от твоето вино наливам му непрестанно
Ето - и вторият гост на прозореца чука
Изграденото с кръв и пот помежду ни изчезва
В друг заглеждам се аз в друга ти постоянно
Денонощно идват тия гости във къщи
Всеки от тях граби каквото намери
Щом си бил сляп и аз сляпа съм също
ще цари между нас подозрение и недоверие
Двама изгнанници сякаш сме вкъщи
4.
Двама изгнанници сякаш сме вкъщи
Мълчаливо се блъскаме в стените студени
под чиито покрив мракът се напластява
и от всеки ъгъл ни дебне
дълго чакал сърцето ни да разбие
своите сенки незрими да хвърли
и един на друг да си станеме чужди
Във последния миг вече смъртта позвънява
Загорчава му залъка на госта неканен
Ние сякаш видели на пода влечугото -
се дръпваме бледни
Пак сме заедно и само двама във къщи
като факли мрака прокудили
5.
Пак сме заедно и само двама във къщи
Чак сега какво ти е мога да усетя
че от моята треска гориш и ти много
и от твоя студ и на мен е студено
И отново всичко наполовина
млякото меда хляба града часовете
Това дето беше преди като дим ще изчезне
и отново запламтелият огън
с топлината си нова ще ни пречисти
Тъй както наесен в царевичака
когато задуха студеният вятър
под ластуните светват зърната златисти
и не се плащат от среща със зимата
Тъй и със нас бе Във лошото време
зърната на нашите чувства узряха
сън и грижи и радост по равно ще вземем
