Сиявош Кясраи

превод: Василка Хинкова

РУБАИ

***
Каза ми: „В море превърни си сърцето, любими,
и дари ме с морето огромно, любими!”
Във море си превърнах сърцето за тебе -
не го карай да страда, любима!

——————————

***
Аз и ти бяхме две фиданки в гората,
две стройни фиданки с общ корен в земята.
Ала ето - след нашта раздяла -
лежим повалени от една брадва в тревата.

——————————

***
Едно море бушуващо сме ние,
което в бури о брега се бие.
И образа на толкова раздели
като строшено огледало крием.

——————————

***
Мой алест кон, мой кон крилат,
с подкови златни, гривест, млад,
самотно през печалната пустиня
копитата ти святкащи кънтят.

——————————

***
Кошути две пробягаха в степта,
безшумно, не оставяйки следа.
Една до друга тичаха сърните,
обгърнати от свойта самота.

——————————

БРЕГОВЕТЕ НА СКРЪБТА

В градината ми не цъфтят цветя,
не пеят славеи, не идва пролетта.

Къде летиш, къде, сърце, стремиш се?
Не те очаква никой на света.

Изпратих вест на своята любима,
но все мълчи, не ми отвръща тя.

Ни ред от вярност няма да намеря,
записан в сметките на любовта.

Защо разпитвам на пазара за цената,
щом не цени се вече обичта?

А миналите дни са само спомен
и тегне отчуждение в гръдта.

Стоя и нямам сили да избягам,
не търся към надеждата врата.

Догоре чашите ни са налени,
с кого да пия тук за обичта?

Жребецът алест непрестанно цвили,
ала не мога с Рахш* да полетя.

Очи, не гледайте към далнината,
защото е без брегове скръбта.

Как Сиявош, останал без надежда,
надеждата да слави в песента?

———–

* Ракш - конят на легендарния ирански герой Ростам. бел. прев.