Литературен свят

Иван Джебаров

Иван Маринов Джебаров е роден на 25.10.1950 г. в град Разград. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Дълго време е работил като журналист в окръжен и областен вестник. Последните петнадесет години работи в сферата на образованието. Автор на книгите с проза и публицистика: „Вик” (1983), „Добро утро на отписаните” (1985), „Славей ми пее, мале мо” (1986), „Лудогорски легенди” (1989), „Лудата” (1993), „Ганьо европейски” (1993), „Приказка за любовта” (1996), „Не може да бъде” (1999), „По пътя за никъде” (2001), „Наше село” (2012), “Една година дъжд” (2018). Член на СБП. Части от негови книги са включени в сборници, издавани в Русия, Полша, Турция. Носител на литературната награда „Светлоструй” за дебютна книга на автор от Североизточна България. Живее в родния си град и работи като директор на основно училище.

Публикации:

Проза:

ИСТОРИЯ С КУЧЕ/ брой 90 декември 2016

ИЗ „ЕДНА ГОДИНА ДЪЖД” (2018)/ брой 110 октомври 2018

ПОД МАСКАТА НА КОРОНАВИРУСА/ брой 129 юни 2020

Публицистика:

МУМИФИЦИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ/ брой 46 декември 2012

ИНТЕГРИРАТ РОМИТЕ СЪС СТРАТЕГИЯ? ГЛУПОСТИ!/ брой 46 декември 2012

БУМЕРАНГЪТ ИЛИ ЗА ТОВА, КОЕТО НИ ИДВА ОТПОСЛЕ…/ брой 47 януари 2013

БЪЛГАРИНЪТ КАТО СТОКА/ брой 48 февруари 2013

НЯМА ТАКИВА ХОРА/ брой 48 февруари 2013

ПРОТЕСТИТЕ И ТЯХНАТА ОБРЕЧЕНОСТ/ брой 49 март 2013