Иван Джебаров

На Уинстън Чърчил принадлежат думите: „Ужасно много лъжи обикалят света, а най-лошата тях е, че половината са верни.”

За днешна Европа, ведно с България, една от всичките до болка е вярна, затова и все повече умни личности бият тревога - че либералният модел е сбъркан, губещ, в някои свои измерения дори опасен. За съжаление сред тези умни личности няма управляващи политици и държавници.

Самата дума „либерализъм” има латински произход и означава „благовъзпитан”, „учтив”,”щедър”. Като философия е измислен от търговците с надеждата търговията между тях да бъде честна и еднакво справедлива за всички.

В днешния свят обаче /отдавна забравил идеята на търговците/ проблемът се явява в това, че демокрация, облечена в либерализъм, губи способността си да се бори, още по-малко да промени статуквото.

Тук либерализмът и строеният доскоро у нас социализъм се покриват в стремежа си да прикрият възникналия проблем, тъй като не могат да го решат.

Така още в зората на нашата демокрация, съветвана отвън от либерални учители, излезе /освен другите такива/ директива до държавните органи да се прикриват престъпления извършвани от лица от малцинствата.

Така заравянето на главата в пясъка по манталитета на щрауса позволи на цели групи от хора да превърнат неспазването на законите и правилата в начин на живот - като се почне от неплащането на различни потребления, та се стигне до саморазправа заради най-обикновена забележка.

Наскоро прочетох в един регионален вестник материал с красноречивото заглавия „Официалният език тук е българският”. Как още не са обвинили автора в говорене с „езика на омразата” - не знам. Защото неспазването на Конституцията и законите по този въпрос, у нас отдавна е станало политика.

Нещо повече - свидетели сме как в името на някакви криворазбрани либерални права, открито се иска потъпкването на нещо, което го има във всяка държава - единния официален език. Но….либерализмът мълчи.

Сега си спомнете какво правеха политиците в Брюксел, когато първите хиляди бежанци нахлуха през границите на Европа. Ами много разтревожено обсъждаха правата на гейовете и лезбийките - дали да се женят помежду си, дали да отглеждат деца…

И най-важното какво да се направи, че да не падне прах върху тях. Последиците от това неолиберално късогледство да не се вижда проблемът, са известни.

И ще стават още по-зловещи. Защото вече публична тайна стана, как, примерно, в Германия /и не само там/ управниците се мъчат да прикрият всяко едно престъпление, извършено от бежанец.

Ако смятате, че и у нас истината по този въпрос не се прикрива или не се изопачава - просто сте наивник и се оставяте да ви лъжат.

Нека пак повторя, че либерализмът и социализмът са едно цяло в опитите си да прикрият собствените си грешки и проблеми, които не могат да решат.

Първият резултат е - унищожаване на човешките ценности до степен индивида да не прави голяма разлика кое е добро и кое зло, кое е право и кое е криво.

Къде да търсим вече човешкото уважение, възпитанието, думичката „моля” и „извинявай” да бъдат спирачките към агресията и бруталността…

Употребявайки думата „либерализъм”, трябва да е ясно, че това не е онази философия, сътворена от някогашните търговци. В стремежа си да се покаже с добро човешко лице, при наличието доскоро на две противоположни идеологически системи, Западът се влюби в демокрацията както той я разбираше, като поведе борбата най-вече с тезата за човешките права.

Така неусетно се стигна до неограничена „свобода докрай”, в която днес дори норвежкият убиец на 77 човека Андерш Брайвик съди държавата си, че му нарушила правата в затвора. Нямал интернет в килията си. Трябва ли тук да споменавам колко честни и трудолюбиви хора какво нямат в днешния свят.

Защото другият пагубен резултат на криворазбрания днес либерализъм е още по-голямото разделение на хората на бедни и богати. Още по-силното обезличаване на национални характеристики и ценности.

Факт е че глобализмът, в частта засягаща безграничната му алчност, видя глупостта на неолиберализма, добре я поддържа и добре се възползва от нея.

И хубаво е, че някои народи, като унгарския например, почнаха да се събуждат от приспивателното, дадено им преди години от политиците им.

Надявам се, преди да е станало късно, да се роди новият Де Гол, новият Митеран. За да не се роди някъде в Европа новият Хитлер.