Иван Джебаров

По някаква историческа обреченост, пред българина винаги е заставало едно сериозно и непреодолимо досега препятствие - собствените му политици. Хора, които миг след избора им придобиват наднормено властолюбие, прикриващо вродената им некомпетентност. Печелили сме военни битки, за ги загубим после на политическата сцена; построили сме куп материални активи, за да бъдат после продадени на безценица или унищожени поради безхаберие. И така нататък, и така нататък… За собствено и национално утешение, ще припомня, че лауреатът на Нобелова награда Алберт Джорджи уверява, че след Юлий Цезар светът все се е управлявал от кретени. Само дето това нас, българите, не ни топли. Като цяло познатият ни свят е избързал далече напред в развитието си и като си преценяваме дереджето, все повече ни се струва, че ще го стигнем на куково лято. Най-вече защото от десетилетия сме верни на оная притча, в която едни попитали някакъв мъдрец: „Учителю - рекли му - колко ще чакаме за да ни се подобри животът?” На което мъдрецът отговорил: „Ако чакате, безкрайно ще е !” И защото самият българин на въпроса „какво очаква” да речем от Новата година, започва и свършва с резонните: да съм здрав, да имам работа, да пораснат децата….да съм щастлив. Като под „щастлив” средностатистическият нашенец все повече визира семейния си бит - здрави деца с надеждата да не се налага да ги лекува здравната ни система, послушна жена-готвачка, вино и мезе на масата. Плюс един-двама приятели за компания вън от къщи с гласовитото участие на силиконова чалгаджийка.
И се връщам към уверението на Алберт Джорджи. Казал го е човекът, едно че вижданията му за света са от висока морална височина, друго, че не е посещавал родината ни и не познава нито нас, нито управниците ни. Ако беше идвал, сигурно щеше да разбере, че настоящото ни всенародно очалганяване е не толкова генетично присъщо на народа ни, отколкото наложено от нашенските ни кретени. Които се оказаха много по-хитри и умни за себе си, отколкото ги смятахме. За алчността им не сме се излъгали…
Трябваше да минат поне двадесет години от началото на тъй наречените промени, за да усетим на дело, че всъщност промените са имали една цел - налагане правно и морално на основния принцип на либертарианството. Преведено на разговорен език, държавата се оттегля от всички свои функции, като оставя тези функции да се изпълняват от свободния пазар. Резултатът е - живот, в който парите са по-важни от човека. Човекът се превръща в обект, който е изнесен на пазара и там единствено парите са тези, които определят ежедневието му. Ето защо у нас здравеопазването не се нарича „здравна грижа”, а „здравна услуга”. Образованието е също услуга, която започва с пресмятането на ЕГН-та и пари и свършва с полуграмотност, според статистическите данни. И тъй нататък, и тъй нататък…Става нещо, като да отидеш на обущар. Той ти разглежда обувката, готов е да ти направи услугата срещу заплащане, докато човекът в обувката може да остане и непогледнат. Дори трагедията на България, непозната досега в световната практика - емигрирането на хиляди, главно млади хора, - се отчита не в човекозагуби, а в пари. Съобщават ни: толкова и толкова милиона влезли от гурбетчийски труд, така и така се отразили тия пари на БВП… Настрани оставям факта, че нито се говори с истинска тревога по проблема, нито се прави нещо за създаване на условия за връщане на тия хора в родината им. Не малка част от които са специалисти в една или друга област.
Така изнесен на пазара и превърнат в стока, днешният българин все повече става един затъпяващ, безпаричен и безпътен чалгаджия. Никой вече не помни думите на Максим Горки от пиесата му „На дъното”: „Човек - това звучи гордо!” Пък и да ги помни, каква полза от това? Нещата отдавна са построени така, че кретените да могат да се облагодетелстват от всяко нещо, в което водещи са парите. А те са всепобеждаващи навсякъде около нас. Нали сте чували по новините: забогатял с милиони, но съдът го оправдал, защото крал по закона….