ЗА ПРАЗНИКА И ВЪПРОСИТЕ

Иван Джебаров

Дните преди Деня на народните будители посрещнах и изпратих със задоволство. Най-после явно бе дошло времето, когато от един- два самотни доскоро гласа протестиращите против чуждия за родните ни традиции Хелуин гласове се увеличиха многократно.

Лично аз през последните две години се криех срещу 1-ви ноември от разни „хелуинци” - цъфнали пред вратата ми кой от кой по-страшно облечен. Сега задоволството ме караше да си мисля, че след тихата нощ, утре ще е ден посветен само и единствено на народните будители.

Завивам така доволен в мрачината зад блока, а там вече ме дебнат две маски.

- Парите или живота! - викат ми като в каубойски филм, дори не ми предлагат да изгонят демоните и вещиците, които отдавна шавъркат в душата ми.

Познавам ги - двете момчета на съседа по на 10 и 12 години.

- Е, - казвам им - вземайте живота! То пък един живот…

Момчетата смъкнаха смутено маските, спогледаха се. После голямото обясни на брат си, че не ставам и най-добре е да обиколят към съседния блок.

На следващия ден се срещнахме случайно с бащата на момчетата. Аз му честитих празника на будителите, той от своя страна добродушно ми вика:

- Абе ти снощи си шашнал децата, бе. Рекъл си им да ти вземат живота. Що не им даде два лева, че да патаксат…

Двата лева, дето и сега дрънкат на стотинки в джоба ми, не ги давам за нищо на света. Те са за кафе в барчето, дето понякога се отбивам с приятели. Само че случилото се събуди в мен непрогонените от Хелуин демони и вещици и те почнаха да спорят наистина ли нацията ни почувства като празник 1-ви ноември, или той бе само поредният неучебен ден в училище.

Защото, уверяваха демоните, дори националните празници отдавна са станали почивни дни. През които гражданите отиват по селата си да работят в градините, а тия дето нямат такива, прескачат до някое по-близко или по-далечно място. С една дума нямаше утеха и във всички публикувани и изречени в ефир поздравления за Деня на народните будители.

За парламентарните декларации да не говорим - все клишета, чрез които ни се напомняше да бъдем горди, че такива и такива будители сме имали някога. С такива поздравления, на които като отчетен доклад се сменя само датата, отговор за това, как днес този наистина български празник ще надделее дори над мисълта за някакъв си Хелуин, не можеш да получиш.

Както и как да спрем все повече растящата по земята ни простащина, неграмотност, всенародна глухота за ставащото около нас и в нас. А може би част от отговорите се крият във факта, че за учебната 2017-2018 г. нашите над 50 висши учебни заведения обявиха прием за 72 хиляди студента. При завършили средно образование тази година малко над 50 хиляди зрелостника.

С една дума ясно е, че всяко попаднало зад университетската врата магаре с пари, ще излезе с диплома. Съмнявам се това магаре с диплома да успее да продължи делото на някогашните будители, пък ако се опита да го направи - какво ли ще излезе…

Статистиката днес е безкомпромисна - колко процента неграмотни ученици, колко посещават училището от куп за грош, колко са отпадналите за които държавата взема сериозни мерки … на хартия и приказки. На кое място по интелект в края на краищата е българинът в Европа.

А си спомням, как още с въвеждането на днешните делегирани бюджети в образованието, мислещи хора, в това число много учители, предупреждаваха плахо и по-смело, че при наличието на демографска криза, подобни бюджети са пагубни. Сега на практика нашето средно образование се движи по сценария:

Учителят: Нищо не знаеш, ще те оставя на изпит!

Ученикът: Пък аз ще се преместя в друго училище!

Директорът към учителя: Знам че е калпазанин, ама изтървем ли го, отиват и парите. Пък и бройката на класа пада… Виж, виж там нещо….

Да не говорим за необявената официално война по привличането на повече ученици, избухваща в началото на всяка учебна година между училищата, директорите, учителите. После следва горепосоченият сценарий и….иди търси будителя и будителския дух.

А демоните и вещиците в мен викат: кажи нещо за дереджето на културните дейци! На тия,дето с перо и слово трябва да будят…. Пък аз не мога да кажа нищо. Ха съм отворил уста по тази тема, ха съм се разплакал. Знам само, че тъй както сме я подкарали либерално и консумативно, след няколко години не се знае какъв ден ще е 1-ви ноември. Както и нощта срещу него.