Иван Джебаров

На няколко пъти, най-вече в навечерието на 24 май, или 1-ви ноември, министър-председателят на България отправя призиви към своя просветен министър да се „повиши качеството на образованието”.
В ушите на мнозинството учители подобни призиви звучат като поредната нелепа шега. На практика това е невъзможно, благодарение на грешно изградения механизъм на родната просвета. Така нашето „а” и „б” години вече се търкаля /и го търкаляме поради безхаберието на някого/ по нанадолнището редом със здравеопазването ни, със социалната ни система и така нататък. Построена върху нереалистични основи, къщичката, наречена „образование”, се задъхва от шумно провъзгласявани реформи, чиито краен резултат е: хвърлени пари на вятъра. Защото вместо да се погледнe в темелите й, сменя се дограмата, някоя цигла по покрива, правят се циментени пътеки към входа, налагат се като кръпка върху нашенската ни действителност европейски проекти. Архитект на последния модел къщичка е г-н „седенка”, познат още като адвокат Даниел Вълчев. На професора обаче по египтология Сергей Игнатов, който така и не забеляза,че постройката, която уж реформира, е построена върху свлачище, се падна честа да мумифицира българското образование окончателно. Най-вече и с помощта на начина, по който се оформят делегираните бюджети на основните и на средните училища. Тук правя уговорката, че последствията от тия делегирани бюджети не се усещат толкова осезаемо във все по-пренаселващите се градове като София, Пловдив, Варна, дори Бургас. В останалата България обаче, където демографският проблем все повече се задълбочава, от бройката ученик зависи оцеляването на една паралелка, работното място на един учител, защо не и на училище. Защото според правилата на делегирания бюджет, ЕГН-то на всеки един ученик носи за училището определена сума пари. Така формулата, по която се работи и заради която реално се работи е: повече бройка ученици, повече пари, които осигуряват отоплението, осветлението…най-вече заплатите на директора и учителите. Които заплати между впрочем, се определят също на база броя на учениците. Така на практика в другата България оттатък Витоша, в името на физическото оцеляване, най-важното за директори и учители става броят на учениците. От години вече училищата създават през лятната ваканция свои хвърковати чети, които хукват по села и паланки да събират ЕГН-та. Да обещават мед и масло и да уверяват деца и родители, че тяхното училище е най-доброто, докато другите са маскари и тоз час да се отписват от тях. Колкото едно училище е по-притиснато от демографската криза, толкова по-яко краде ученици и толкова по-яко го крадат. По-малко засегнатите го правят от алчност за повече пари. Което кара директори и учители от различни школа да се гледат „на кръв” накъде до края на месец септември, когато приключва одобрението на Списък-Образец - 1 с отбелязаните в него бройка ученици по класове. След което се преминава към втора серия на трагикомедията, озаглавена „опазване броя на учениците”. И ако първата серия принуждава българския учител да показва един не съвсем лицеприятен морален образ, то вторият определя именно така жадуваното поне на думи качество на образованието. Което, повтарям, няма как да се повиши на практика. Ученикът знае, че съдбата на даскала зависи от неговото ЕГН и ако му липсват първите седем години възпитание /статистиката сочи, че тоя процент все повече се увеличава поради различни социални причини/ почва да си прави каквото си ще в училище и с просветата като цяло. На получена двойка ученикът спокойно предупреждава, че ще се премести в друго училище, за оставане на изпит да не говорим. Същото се случва, ако се опитат да променят нетърпимото му поведение. Поне аз не знам в днешното ни безвремие и безработица да има нормален човек, било то и учител, който да плюе на заплатата си заради нещо, което при създадената ситуация е безнадеждно да стане. Така тройки и четворки се пишат на неграмотници в името на личното и колективно оцеляване, пак по същата причина неграмотници вземат и дипломи. Сложете тук и факта, че според раздел ШЕСТИ чл. 112 ал.1 от Правилника за приложение Закона за народната просвета, учениците от началния курс не могат да повтарят класа. Един зам. просветен министър беше обяснил, че това е за да не се стресират учениците, но не помня кой точно беше. Е, ал. 2 на същия 112 член съветва със слабаците да се работи допълнително зиме и лете, но как на практика това може да стане, учителите чакат да им покаже този, който е сътворил тази алинея. Както чакат някой на дело да им покаже, как при липсата на законови лостове, можеш да накараш един родител да заплати счупената държавна собственост от детето му, да възстанови изгубените безплатни учебници, да го изпраща редовно на училище. Спирането на детските надбавки за пет неизвинени отсътвия /и то ако директорът набере смелост да го направи поради горепосочените причини/ отдавна е смях за родители, които само за месец просия /или работа/ в някоя западно европейска държава изкарват по две учителски заплати. Така куп ученици, не усвоили добре „а” и „б” стигат до пети клас „нестресирани”, където разбират, че са в търговско дружество ООД и ако ги ядосат даскалите, вземат си ЕГН-то и парите от бюджета и отиват в друго търговско дружество ООД. От своя страна все по-намаляващият процент ученици, които искат сериозно да се отнасят към българското училище, виждат как редом до техните усилия крачи от клас към клас и полуграмотността. И постепенно теглят една майна на трудолюбието си, щом може и по-иначе… Всеки лекар-психиатър ще ви обясни тази човешка черта, силна най-вече в най-младите.
Затова и много честни и загрижени за духовността на нацията ни учители се питат, дали преди всичко за психиатър не са някои други хора. Макар и накичени с разни титли….