Иван Джебаров

Веднъж някакви хора попитали един мъдрец:
- Кажи ни, - рекли му - докога ще чакаме да ни се подобри животът?
На което мъдрецът отговорил:
- Ако само чакате, ще е безкрайно дълго!
Не знам от каква народност са били тези хора, но поне за нас като народ е ясно, че колкото и дълго да е това чакане, ще си го изчакаме. Ясно е още, че при съществуващите при нас реалности в политическия ни и социален живот, обявявани за изпълнение мероприятия от рода на „Интегрират ромите със стратегия” /тази стратегия трябва да бъде разработена от общините до края на 2012 г. и одобрена „от горе”/, „Година на ромското включване” и така нататък, си е пълна глупост. Не само заради публичната тайна, че нададе ли се вой у нас по правата на човека, или за приобщаване, да речем, на ромите, става дума просто за бизнес. Той започна да се практикува успешно от някои неправителствени организации и куп държавни чиновници още в първите години на така наречените демократични промени. Вместо нашите мургави сънародници да ходят и ядат лебедите от градските езера във Виена, или строят картонени бордеи по брега на Сена, западняците предпочетоха да ни плащат, за да си ги държим тука. Под кодовото название „интегриране”. Така е до ден днешен, като крайният резултат досега е все нулев за интеграцията и доста печеливш за по-висшестоящите „интегратори.” Още в ония първи години се опитах да открия кога и как в България е било забранено на циганите да се образоват, да се развиват културно и интелектуално като останалите, да специализират… Няма такъв подобен момент. Защо тогава днес държава и общество се изправени пред дилемата, или непрекъснато да полагат по-специални грижи към общността на ромите, или да стигнат до съд в Страсбург. Като преди това те обвинят в дискриминация, неспазване на човешките права, расова омраза и т.н. Оставям настрани факта, че това “обгрижване” е в разрез с чл. 6 ал. 2 от Конституцията на Република България, където уж всички сме равни пред закона. По- актуален днес е въпросът, може ли да се интегрира някой, който години наред е показвал, че не иска да се интегрира. Защото аз познавам и цигани, които никога не са чакали някой да дойде и да ги приобщава, а сами са извоювали своето достойно място в обществото. И така като видът интеграция, който провеждаме с това население, го няма познат в другия свят, възниква и въпросът, дали правим наистина нещо разумно, или просто ни карат една част от народа да подава д…е на друга част от народа.
Усещаме ли, как при съществуващата в момента криворазбрана толерантност от страна на държава, общество и най-вече на несъобразено с българската действителност законодателство по този въпрос, нещата вървят на по-зле. Няма съмнение, че пътят към прогреса на всеки един започва от образованието. Само че къде са и тук механизмите за родителска отговорност на мама ромка, научена за две десетилетия как се изцицва държава единствено с правене на деца и то като „самотна майка”? С убеждения? Заблуда за наивници, останала от идеологията на близкото ни минало. Или като се спрат детските надбавки за натрупани неизвинени отсъствия? Попитайте в общината колко училища се осмеляват да го сторят. Не само защото резултатът е едно нищо, но защото и поради механизма на делегирания бюджет, това действие може да рикошира като бумеранг върху самото училище. Попитайте и полицията, докъде законодателно и стигат пълномощията в борбата срещу безотговорността и циганията не само на циганите…
Но керванът си върви… Поне да се намери един от тъй наречените и сформирани навсякъде съвети за интеграция да си направи удоволствието и покани главните „интегратори от горе” да дойдат и покажат как при днешните реалности на ежедневието ни, ще стане това интегриране. Но тъй като няма да се намери такъв по обясними причини, сигурен съм, че и поредното интегриране на ромите в обществото ще бъде проведено успешно. В отчет на книга…