Иван Джебаров

Началото на така обявените демократични промени роди анекдот, който за съжаление, властва и днес в обществения ни живот. В него един човек, изнервен от ставащото около него, отива за помощ при психиатър. Каквото и да ти кажа, рекъл му психиатърът, ти ще отговаряш единствено с „и какво от това?” Почнал лекарят: тоя от кражба милиони натрупал, оня с измами това направил…, а човекът все отвръщал: „и какво от това?” Но когато чул как познатият му Кирчо се издигнал до висок партиен пост и се гласял за министър, не издържал и извикал: „Стига бе, той не можа и седми клас да завърши поради неграмотност!” На което психиатърът отговорил: „И какво от това?”

Така си я караме вече десетилетия. С общото успокоение „и какво от това” и личното удовлетворение, че съседът е по-зле. Което, както на всички е известно, ни дакара на последното място при хубавите неща и на първото при лошите. И което за сетен път потвърждава думите на Джанюариъс Макгахан, изречени веднага след Освобождението, че нямаме ли за политици умни и богати едновременно хора, свястна държава няма да можем да си направим.

Защото и днешните ни политици, подобно на предишните, веднага щом сменят скъсаните си чорапи с модерни, се приемат за слънце и си казват подобно на Големанов от едноимената поеса на Ст. Л. Костов: „Народът ме е избрал да го управлявам и аз ще правя с него каквото си поискам.” Като думите на Чърчил, че в политиката няма приятели, а само интереси, разбират като „само лични интереси”.

Срещу тая прилагани на практика наши политически разбирания, стои народопсихологията на целокупния наш народ. Която все още не е забравила, че „покорна главица сабя я не сече” и вярва, че истината е в успокоението „какво от това”. Което разяжда не само създаването на мащабно и силно национално гражданско общество, но притъпява дори мисълта за такова.

Така от години сме в патова ситуация - политическата ни класа стои все импотентна и не може да роди добро чадо; от друга страна народът поддържа тая импотентност като се дели на цветове, етноси, умни и по-умни. Така на практика вместо в слуги е превърнал политическите си избранници в свои ездачи. Виним младите и интелигентни хора, че погледът им и пътя им е към Терминал 2.

Но замисляме ли се, дали за тях не е унизително съдбата им тук да се определя от хора като Бисерчета, Калинки, Безхаберници за ставащото отвъд жълтите плочки, Ментета, Бат Сали и така нататък. И няколко милиона други човеци, за които Петко Славейков казва: „Не народ, а мърша”. Все още. 136 години след Освобождението…

Отдавна не се интересувам от публицистичните предавания и материали, в които наперен журналист показва кой депутат какви далавери е направил, или кой министър каква глупост е сътворил. Защото на практика: „и какво от това?” Не, наистина не са ни нужни вече голи констатации, от които още повече ни загорчава. Явно необходим ни е изход, който да ни изведе от патовата ситуация, в която линеем отдавна. Не проработи и глупостта от последните парламентарни избори, нови лица да влязат в старите партийни бардаци.

Може би се нуждаем от идеология, която наистина да накара ку…те от същите тия бардаци да заработят не на думи, а на дело „в ползу роду”. Историята е показала, че в подобни случаи, такава идеология се изгражда единствено и само върху страха за собствения живот. Някога, за всяко едно прегрешение пред правилата и родината, японските самураи са отсъждали едно наказание - смърт.

Ще възразите, че сега е 21 век, че сме в Европейския съюз… Ами като сме в 21 век защо години наред продължават да ни ограбват, лъжат, продават националните ни интереси и ни направиха просяци в Европа при наличието на наша прекрасна земя и природа. И защо ти, който възразяваш, позволяваш да става това?

Сигурен съм, че страха от дебнещото отнякъде възмездие, ще бъде чистилището и едва ли хора със задни помисли като Бисерчета, Менти, Калинки… ще политиканстват с цел да яхнат властта. А тия, които наистина станат народни избранници, едва ли ще имат наглостта „да правят с него /народа/ каквото си поискат”.

Не аз или някой друг, самото време изисква създаването на нова идеология, противоположна на делата и думите на хора, които днес вече са си уредили материалното благополучие в някоя западноевропейска или американска страна.. Защото с всеки изминат ден става все по-безнадежно за народа ни, за нацията ни, за държавата ни. Ще го разберем, но като народ-мазохист и без имунна система, ще бъде твърде късно. През 14-ти век вече сме го преживявали…