ЕДНА ГОДИНА ДЪЖД
Това е битов роман, но не съвсем. Това е социален роман, но не съвсем. Това е психологически роман, но не съвсем. Това е роман за съдбата на една жена, но не съвсем.
И всички тези неща едновременно са част от характеристиките на новия роман на Иван Джебаров „Една година дъжд”.
Иван Джебаров е познат на разградската четяща публика и не само на нея. От него са и книгите „Вик”, „Добро утро на отписаните”, „Славей ми пее, мале мо”, „Лудогорски легенди”, „Лудата”, „Ганьо Европейски”, „Приказка за любовта”, „Не може да бъде”, „По пътя за никъде”, „Наше село”.
Интересен повествователен похват използва авторът - огледална композиция. В структурен характер - да започне романа с края на повествованието и с помощта на ретроспекции да връща и разхожда читателя в структурното време и пространство.
Героинята на романът е типаж - напомня за мнозина други жени, които срещаме и познаваме или просто се разминаваме с тях по улиците. Всеки вглъбен в своите грижи и проблеми и в своите мисли за разрешаването им.
Всеки, затворен в своя свят. Не е случаен и изборът на име на героинята - Мария - име символ на жената, майката, любимата.
С изключително психологическо майсторство, авторът, като тънък познавач на на женската душа, се докосва до най-съкровените й кътчета и тайни. Душата на една Мария. И я прави близка на читателя. Той, читателят, заобичва тази жена и съпреживява всяко нейно действие и житейска ситуация.
А животът на тази Мария изобщо не е лесен. Изпълнен е с много трудности, препяствия, болка и мъка: напуска дома си в крехка възраст и съвсем сама попада в жестокия свят на възрастните. Свят на пари, коварство лъжи и интриги.
За да срещне светлия образ на баба Неделя и малкия Петьо и да им даде цялата си любов. За да срещне и Владимир, да усети истинските трепети на любовта. Но уви, за кратко!
Животът е изключително жесток и безмилостен към тази жена. И тя самоотвержено е готова на всичко, за да осигури на детето, за което се грижи, живота, който заслужава. Готова е да продаде тялото и душата си „на дявола”. Дали си заслужава това?
Поглъщайки ред по ред, страница след страница, ти, четящият, заобичваш тази крехка Мария. Искаш, страшно много искаш да й се случи нещо хубаво, да бъде истински щастлива. И съчувствено й прощаваш всичко.
Истинското майсторство на повествователя Джебаров е, че успява да направи героинята си близка и обичана от читателя, да оживее нейният образ в сърцата ни.
Авторът владее до съвършенсто богатството на езика ни, изразните средства и похвати. Романът се чете бързо, поглъща се на един дъх. Като на филмова лента оживяват сцена след сцена, менят се герои, образи, случки и събития.
И една тъга те хваща за гърлото и сълзи напират в очите ти, защото осъзнаваш, че такъв е животът… понякога - непредсказуем, груб, жесток и несправедлив.
И единственото спасение е ПРЕЧИСТВАНЕТО от онзи дъжд, който не спира да вали. „Дъждът” от първото, до последното изречение. Дъждът, който ту тихо ромоли, ту яростно пада от раздраното небе и плющи по прозорците. За да пречисти всичко: улици, къщи, тротоари… душите ни.
„Една година дъжд” е роман, съдържащ в себе си много уроци за нас, читателите, които ще разтворим страниците и ще се потопим в неговия свят.
Роман, който впечатлява със стила, в който е написан и с възможността на читателя да съпреживява целия разказ за една Мария, една от нас!
