НАПАСТ БОЖИЯ
Върви й на простотията в милата ни родина. Късмет извади дори с онова тъй наречено „Отровно трио”, което успя за седмици да укроти първичния народен гняв. Под негово ръководство се пяха песни под прозорците на простотията, играха се хора…
Протестираше се много цивилизовано, макар че от години ни крадат нецивилизовано, лъжат ни нецивилизовано, продават за собствена изгода националните ни активи и достойнство нецивилизовано и така нататък до безкрай все нецивилизовано…
И в протеста си все чакахме Европа да ни види колко сме възпитани и цивилизовани. Е, видя ни. И какво от това? Простотията продължи да прикрива корумпираното си лице зад режисирани пиар акции, докато отделни части от българското народонаселение продължиха успешно да се опростачват.
Защото простотията е не само болест на интелектуалното развитие и болният е лишен от възможността да разбере това, но и опасно заразителна. Особен ако заразата идва от високо…
Днес, поне все още мислещите хора се питат: толкова ли невъзможно бе да се разбере, че не само от столицата, но и мнозинството хора от всеки по-голям град бяха готови да се обединят в нещо ново.
В едно национално движение, чиято първа точка от политическата им програма щеше да отрази народното желание да се потърси възмездие от всички тия, които заради собственото си благополучие тридесет години насаждаха и насаждат всеобща разруха и псевдодемокрация.
Явно воеводите от площадите отново не се разбраха кой да води бащината дружина. Или се разбраха, ама с други за друго, може би с участието и на Златния телец.
А всички социологически проучвания показваха и тогава, и сега, че над 36 на сто от гласоподавателите не припознават като своя нито една от настоящите партии.
Плюс сигурно още толкова процента, надяващи се на появата на нещо наистина ново. Е, не стана, но това не попречи на Президента на републиката да заяви през м. септември в Карнобат, че ще подкрепи всяка партия, която защитава интересите на народа.
Дали има такава на фона на показаната досега реалност, е въпрос без никаква трудност.
Президентът се прояви като президент според Конституцията, но можеше и да си спомни, че е и български генерал. Наследник на ония български генерали, които историята помни като спасители на България. Явно за момента по-важен е вторият президентски мандат.
Наистина се иска смелост да си президент без правомощия на народ, който е поставен в условия на все по-засилващо се духовно и морално обезличаване. Както и на държава, която уверено върви в превръщането си на географска територия без български елемент.
Тогава? Ами свирете фанфари… И чакайте на изборите тържественото завръщане на Нейно Величество простотията.
Както и продължаващо опростачване на народонаселението - оставено от некадърността и безхаберието на простотията да се образова в образователна система успешна само на дума; да се лекува в система в която водещи са парите; в култура, изпълнена с комерсиалност, за да оживее; в патологична бедност… и така нататък още в същия дух.
И явно ще се опростачваме дотогава, докато в един закъснял фатално вече момент се сетим за разказа на Елин Пелин „Напаст Божия” и сами възкликнем: „Нека като жабите, когато им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем.”
И няма да ни са нужни ни протести, ни Отровно трио, ни президентска институция…
Нищо, нищо няма да ни бъде необходимо. Ще има само един огромен паметник, разположен на 111 хиляди кв. километра на простотията.
