Иван Джебаров

Много често срещам в печата материали за проведени срещи или разговори за толерантността.. Похвални мероприятия, което обаче ме карат да се замисля върху продължението на темата.

Не само защото по въпроса за толерантността на българина са писали политолози като Тодор Панов, Иван Хаджийски и др., но и защото в края на живота си писателят Николай Хайтов би тревога с едно: „Прекалената толерантност е равна на глупост”.

Мисля, че го направи заради ония, които поради лични и партийни интереси умишлено започнаха да променят съдържанието на редица понятия. Така например още в началото на политическия ни преход някои се разкрещяха и анатемосаха всичко което не им беше изгодно, като думата национализъм например.

Обругаха това понятие така свирепо, че и до днес не можем да се оправим с него поради криворазбрана либералност и толерантност. Гледах наскоро по един телевизионен канал признанието на един гражданин, че винаги се е чувствал националист.

Нещастната водеща веднага го попита: „В добрия смисъл на думата, нали?” Щях да падна от стола, защото тази дума никога не е имала и няма два смисъла.

Отворете който и да е национален тълковен речник и ще видите сходството в тълкованието. В английския речник срещу думата е записано: „Силна преданост към собствената нация, патриотични чувства, стремежи, принципи.” За Кралство Испания е: „Политическа доктрина, която възнася и защитава това, което се счита собствено на една нация”.

Подобно разбиране бе отбелязано и в българския тълковен речник до… 2001 година, когато след намесата на известни фактори национализмът стана: „Идеология и политика на поставяне на една нация в привилегировано положение чрез които се подтискат други народи”. Виж, ако са имали предвид националсоциализма, шовинизма, расизма и др. е вече друга работа. Още повече,че речникът не обяснява колко нации и колко народа има в България.

По същата схема се работи и с понятието „толерантност”. Защото либералната мъгла, в която се лута цяла Европа не иска да обясни, че всяко едно нещо както има свое начало, така има и крайна граница, на която трябва да стои знакът „Стоп”.

Толерантността към различния вече надхвърля човешката логика. По случайност, пребиваването ми преди две години в една европейска столица съвпадна с провеждания там световен гей парад.

Явно от толерантност към тези хора, кметът на града им бе разрешил да яхнат по едно колело и чисто голи да обикалят с техни си песни по улиците.

Местните майки и бащи се правеха, че нищо не виждат, но децата протягаха ръце към голите чичковци и лелки и викаха: „Искам и аз така… Искам и аз…”

Както се казва - толерантност в действие, която възпитава. А въпросът е - дали е необходимо за детските души подобно възпитание?

Не само в българската, но и във всяка друга конституция е записано, че незаконното преминаване на държавната граница е престъпление. Пробвайте да видим дали децата ще разберат обясненията ви, как вчера, днес, а и утре, ние приемаме като гости хора, преминали незаконно държавната ни граница, което, повтарям, се класифицира като законово престъпление.

Не знам дали ще го разберат, но ако ние отрано не им разясним докъде трябва да стига нашата толерантност, доброта, гостоприемство, интернационализъм и т.н., те ще се примирят с изкривеното съдържание на тези понятия като нас и ще станат същите като нас:

- Ще протестират цивилизовано и кротко срещу тези, които са ги докарали до протест, защото така е толерантно.

- Ще се отнасят толерантно към тоя, който е влязъл в дома им да ги обере, защото ха са го обидили нещо, ха са отишли на съд за нарушаване на човешките му права.

- Ще плащат безропотно тока и водата на тия, които не искат да си ги плащат, тъй като трябва да бъдат към тях толерантни, а не да ги дискриминират с думи или жестове.

- Ще мълчат толерантно, когато около тях на публични места явно се нарушават Конституцията и законът за употребата на официалния език.

И така нататък и така нататък….До сто и петдесет процента толерантност към всеки и всичко. Или до пълно оглупяване…