Иван Джебаров

Случайно прочетох в едни областен вестник материал от някой си г-н Красимир Кънчев от Русе със заглавие „Ум да ти зайде от митове и митологеми за „националния” ни празник 3 март”.

Хванах се за тия кавички на думата „националния”, понапънах се, изчетох докрай и този пореден опит някой да блесне с „новаторството си”. Макар отдавна да се знае, че всяка „фобия”, / в случая ярко изразено русофобия/ независимо към държава или отделен обект е насочена, си е чисто заболяване и никому полезна.

В тази насока винаги съм смятал, че единствено в наш интерес е „българофилията”, но за съжаление в материала не открих намек да бъдем такива. Което пък ми напомни думите на покойния вече професор Божидар Димитров, който на подобни вопли, пак така в навечерието на Трети март, каза, че в събитието Руско-турска война от 1877-78 г. „за нас е от значение единствено крайният резултат, който се изразява във възкръсване на българската държава, докато всичко останало е просто глупост”.

Това ме кара да се въздържа от коментар за всичко изнесено в материала - какви примерно мародери били руските войници, че изобщо никакви стотици хиляди жертви не дали, колко силно е преувеличена народната радост при посрещането на руснаците и т.н. - но не мога да не се спра на няколко мазохистки „открития” от страна на г-н Кънчев.

Който пише: „Вече на всеки… е известно, че Русия води войната срещу Турция от 1877-78 г. с основна цел да излезе на Проливите…” Без да напомням пак думите на проф. Божидар Димитров, бих се учудил, ако това не е било тогава една от държавните политики на руския цар.

Сега остава г-н Кънчев да ми посочи поне един пример от историята, или нашето време, когато една държава прави нещо към друга за този, дето духа, а не в интерес на националната си политика.

Явно авторът е далеч от казаното от Чърчил „Няма вечни приятели, има вечни интереси.” Както явно не иска да признае, че далеч преди самата война, Европа и Русия са потресени от станалото през Априлското въстание.

Над 200 европейски вестници разказват в подробни репортажи за станалото, а в Русия се заражда движение в защита на българския народ. Начело на това движение с перо и ораторство застават личности като Лев Толстой, Достоевски, Гаршин, Менделеев, художникът Верешчагин….

Иван С.Тургенев пише знаменателното си стихотворение „Крикет в Уйндзор”, посветено на безразличието на някои правителства към клането в Батак, което се чете на всеки организиран митинг.

Ето, над това се прекланяме днес на Трети март, както и над паметта на загиналите войни, а не над държавните интереси на която и да е чужда държава.

В Мит-2-ри, както сам го определя г-н Кънчев, пише: „Колко цветя и китки, колко питки и бокали с руйно вино „похарчили” жителите на разните ни селища да посрещнат „освободителите”… Под строй, с развети църковни хоругви, с хора и песни. И с прикрити под балкански мустак попържни…”

Ама наистина, колко много е съжалявал поробеният народ, че някой идва да му върне българското, дори псувал под мустак, че местната партийна организация го изкарала насила под строй на улицата… Е, аз повече вярвам на тия събития на очевидци като Иван Вазов, Захари Стоянов и др.

Между впрочем, авторът е цитирал в края на материала си стихотворение на Иван Вазов, писано в годините на Първата световна война, „…в разгара на руското нападение над България” /цитат от материала/. Доколкото пише в историята, май България, като съюзник на Тройния съюз, на практика обявява война на Русия и съюзниците й, ама знае ли човек на какъв пророк ще налети.

Още в подзаглавието, авторът посочва едни над 32 тона българско злато, дадени за „освобождението” ни на Петербург. Добре е, когато се пишат материали, да не се ползват фалшивите новини от Интернет и различните интерпретации по даден въпрос. На практика по дълга на Източна Румелия не е изплатена и една копейка, тъй като все е отлаган с мълчаливото съгласие на руската държава.

След Първата световна война той изцяло е опростен със споразумението, сключено между кабинета на Александър Стамболийски и болшевишкото правителство на Русия.

Тук обаче г-н Кънчев забравя да спомене за един друг дълг, засягащ Княжество България. По разпоредбите на Берлинския конгрес, княжеството е трябвало да изплаща на султана неустойки за неща, които Османската империя е загубила след Освобождението /включително и за първата железница Русе-Варна/.

Тогава Руската империя трансформира османските задължения в заем, предоставен на България. С което става туширане на по-нататъшните османски претенции към нас…

Но хайде стига толкова. Всеки си има право на мнение, на г-н Кънчев мнението е такова. Само дето не ми стана ясно след неговия материал, след сложения в кавички национален, как трябва да честваме идващата дата Трети март.

Щом всъщност не сме се освободили, щом под строй са ни изкарали да посрещнем руските войски и сме псували под „балканския си мустак”, щом сме дали /ама не сме/ тонове злато, то явно на този ден трябва да плачем, да си скубем косите и много, ама много да съжаляваме, че след 1878 година се е родила от забвението Третата българска държава.