Иван Джебаров

Вървя си кротко, когато на десетина метра от малкия мост над реката, ме изпреварва тичешком мургав младеж. Хвърля парче картон насред моста, сяда върху него и слага пред себе си купичка за милостиня.

По навик зарових в джобовете си за някоя останала монета, когато ме осени една дяволска идея. Спрях до младежа и най-учтиво му предложих да помогне за превоза на един багаж.

До час, казах му, ще го пренесем до третия етаж, за което с радост ще му дам десет лева. Момчето ме изгледа, сякаш съм някое безмилостно чудовище и тихо ми обясни, че е много болен, едва се движи и то с придружител, операция трябва да си прави…

Тръгнах си, а дяволчето, дето ми даде тази идея, взе да ми натяква, че като народ ние сме досущ като младежа на моста.

Оплакваме се един друг, че сме за лечение, но стоим и чакаме да дойде някой месия и ни излекува от недоволството ни. Изготвили сме си дори защитен механизъм за собствено оправдание на базата на няколко натрапени ни лъжливи истини.

Като например, че „сме малка държава и сами не можем…” С продължението „…шепа народ сме, какво да правим? Така е било, така и ще бъде…”

Макар, че нито сме толкова малка държава на европейската карта, нито сме по-малка шепа народ от други народи.

Но така са ни казали, ние сме възпитани хора, дори не се замисляме защо е трябвало да го повярваме. Предполагам, че е по причина, благодарение на която е по-лесно да не правим нищо.

И докато вървях с дяволчето в главата си, кракът ми така хлопна в една дупка насред пътя, че ако беше автомобилна гума, отиваше направо за брак.

Свързах тази дупка с винетките, които плащаме всяка година и реших да проверя доколко е вярна поговорката „Огледал се Илия - пак в тия.” С надеждата, че все някой ще се трогне, или ядоса, че го правят на будала, защото фактите по този въпрос са следните:

През 2015 г. държавата е взела от продажбата на винетки 232 милиона лева. Отделно пътният данък. През 2016 г. - близо 327 милиона. През 2017 - без тринадесет хиляди е прибрала 352 милиона; за 2018 сумата е 373 милиона, а за изминалата 2019 г. - 258 милиона. Общо от 2007 г. досега от продажбата на винетки са събрани 3 милиарда и 600 милиона лева.

Сега изключете от тия пари строените нови магистрали, които започваме да ремонтираме слез първата година, тъй като те са главно с европейски пари.

След което се огледайте и вижте за пореден път в какво състояние са пътищата ни. В населените места и извън тях. Да се чудиш къде са отишли толкова милиони или как са отишли двойно повече за ремонта на някой участък.

Само че ние не се чудим отдавна, задоволяваме се с някоя и друга псувня, когато се налага за пореден път да занесем колата си на автомонтьор и до тука.

Пак с надеждата някой да се разтревожи истински, ще попитам, дали знаем как в милата ни родина непрекъснато се увеличава БВП за вечна слава на управляващите.

Ами един от изпитаните начини е вземането на заем. От 2009 г. досега взетите заеми възлизат на 21 милиарда лева. Само през изминалата 2019 г. тяхната цифра е 969 милиона и 780 хиляди лева. На два транша през тази година - януари и февруари - бяха теглени също заеми, като обяснението за втория бе свързано с изплащането на новите осем самолета. Иначе сме много добре финансово и най-вече - стабилни. Само дето и пра-правнуците ни ще изплащат това, което днес сме изяли наготово. Или окрали… Или…

Накрая, за да се успокоим напълно, „че сме шепа народ и от нас нищо не зависи”, ще цитирам извадки от доклад, изнесен на конференция на 23 април 2013 г. от тогавашния еврокомисар по регионална политика, а днес еврокомисар по бюджет и администрация Йоханес Хан.

Конференцията е под надслов „Проблеми на демографската политика в ЕС”, а докладът на Йоханес Хан носи заглавието „България след българите”.

За отбелязване е, че веднага след като докладът е изнесен „на светло”, Европейската комисия отрича публично неговото съществуване.

Дори да приемем това официално отричане, то изнесеното в публичното пространство си остава до болка нам познато и истинско.

Първият цитат е: „Уникално е, че изчезването на българите се дължи не на война, бедствия, епидемия или геноцид, а на изцяло икономически, политически и социални особености в тяхната народопсихология. Българите, по това, което наблюдаваме, се характеризират като изключителни егоисти и индивидуалисти, така да се каже, самотни търсачи на лично щастие. Това е силно изразено в техните политици и бизнесмени. Те са крайни демагози и популисти, целящи да се доберат до властта за да могат да се отдадат на корупция и да разпродадат богатствата на държавата. В стремежа си към бързо забогатяване, те надвишиха многократно позволената скорост, изстисквайки безмилостно силите, живота и здравето на своите съграждани. В резултат получиха едно болно, застаряващо население, а младата чат от българите преобладаващо свързват щастието с възможността да емигрират и да се устроят в други държави”

Без коментар и за следващия цитат:

„И така, да повторя, в лицето на България ние имаме територия в рамките на Европейския съюз, която стремително се обезлюдява. Територия, която е стратегическа не само от геополитическа гледна точка , но и от климатична…. Тук искам да предупредя, че едно такова обезлюдяване няма да остане незабелязано от другите глобални сили и тази територия надали ще остане задълго ненаселена, особено като се има предвид стремглавото нарастване на населението на Земята.”

Мисля, че повече цитати не са необходими. И без това заради едни такива писания българинът няма да си остави спокойствието и старата ракия.

Нито пък заради други неща, които не бъркат пряко в джоба му, дето все се намира още по някой друг лев.

Що се отнася до младежа, седнал на моста в очакване за милостиня, пуснах в купичката му няколко бели монети. С успокоението, че подобно на мнозина други, аз също чакам всеки месец да има пари и в моята купичка.