Литературен свят

Владимир Бондаренко

Владимир Григориевич Бондаренко, изтъкнат руски литературен критик и публицист, е роден на 16.02.1946 година в Петрозаводск. Завършва средно образование в родния си град, после – химическия факултет на Ленинградския лесотехнически институт (1969) и Литературния институт “Максим Горки” (1978). Отначало пише стихове и кратки разкази, после се насочва към критиката и есеистиката. Още в съветско време придобива репутацията на един от най-независимите литературни критици от руското национално направление. Работи в «Литературная Россия», списанията «Октябрь», «Современная драматургия» и «Слово». Принуден е да напусне «Октябрь» заради неприемането на антируската позиция на неговия главен редактор А. Ананиев и за това, че “самоволно” привлича сред авторите на списанието известни писатели и критици от руското направление като М. Лобанов, В. Ганичев, А. Плетньов, В. Личутин и др. Окончателна причина за напускането на изданието става участието на В. Бондаренко в нашумялото пътуване из руския Север, предприето от практически всички видни писатели от руското национално направление. Скоро след това в една от статиите на русофобстващия марксист Ю. Суровцев в “Правда” прозвучава рязка критика по адрес на «младия критик Владимир Бондаренко» за неговата антиленинска позиция по руския национален въпрос, изразена в полемичното есе в списание «Север» под название «Съкровеното слово на Севера». Карелския цензор е изгонен от работа, по статията е взето решение от Карелския обком на КПСС. Постановление за погрешността на статията Главлит разпраща до всички литературни издания в страната, а в Москва се състои събрание на УС на Съюза на писателите на СССР, посветено на идеологическите грешки на списание «Север». След рязката критика от идеолозите на космополитизма Бондаренко окончателно се присъединява към «руската партия» в литературата, отстояваща основните национални и православни културни ценности. Отлъчен за известно време от литературните издания, Бондаренко се занимава с театрална критика и работи около 10 години в театъра.
През 1983 е приет в Съюза на писателите на СССР. Активно печата в списанията «Москва», «Наш современник», «Молодая гвардия», «Север», «Звезда», «Сибирские огни» и др., във вестниците «Советская Россия», «Литературная газета», «Литературная Россия», «Московский литератор».
Още в края на 70-те е наречен идеолог на движението на «четиридесетгодишните», за което е подложен на критика в официалния печат, за тази група той публикува книгата «Московската школа или епоха на безвремие». Ядрото на «четиридесетгодишните» по онова време съставят Александър Проханов, Владимир Личутин, Анатолий Афанасиев, Владимир Крупин и др. Бондаренко не приема от самото начало преустройката в нейният горбачовски вид. Публикува в списание «Москва» през 1987 станалата знаменита статия «Очерци за литературните нрави», насочена срещу русофобията в културата и американизацията на обществото, за което е и наречен в сп. “Огоньок” на Виталий Коротич “враг номер едно на преустройката”. Активно участва в руското патриотично движение. Издигнат от народно-патриотичен блок за кандидат за депутат във Върховния Съвет на Русия. Влиза във Фронта за национално спасение. През 1991 заедно с А. Проханов създава вестника за национална съпротива «День» и работи в него от първия му брой като зам. главен редактор до трагичното му закриване през октомври 1993. След въоръженото нападение върху «День» през 1993 известно време се крие от арест заедно с Александър Проханов в рязанската провинция в дома на писателя Владимир Личутин. После е един от основателите на вестник «Завтра». От 1993 г. е заместник главен редактор на този вестник. През 1997 учредява вестник (литературна притурка на “Завтра”) за руските писатели «День литературы» и оттогава е негов главен редактор. Автор на над 10 книги с критика и публицистика, сред които “Позиция” (1989), “Невчесани мисли” (1989), “Крахът на интелигенцията”, “Московска школа”, или Епоха на безвремие” (1990), “Русия – страната на думите…”, “Реална литература”, “Времето на червения бик”, “Децата на 1937 година” (2001), “Пламенни реакционери. Три лица на руския патриотизъм” (2003), “Сребърният век на простонародието” (2004), “Последните поети на империята: очерци за литературни съдби” (2005), “Живей опасно” (2006), “Трудно е да бъдеш руснак” (2007), “Трубадури на имперска Русия” (2007), “Поколение на самотници” (2008). През 1994 Владимир Бондаренко като специален кореспондент на “День – Завтра” посещава Сърбия, ФРГ, САЩ, където интервюира редица политически и обществени дейци – философа Александър Зиновиев, политолозите Збигнев Бжежински и Ричард Пайпс, лидера на Немски национален съюз Герхард Фрей и др. Публикува във вестник “Литературная Россия”, списание “Наш современник”. Един от първите в Русия, който започва да изучава историята на руската национална емиграция, посещава почти всичките й центрове зад граница, среща се с А. Столипин, Н. Рутченко, В. Максимов във Франция, с О. Красовски, А. Авторханов, митрополит Марко в Германия, с Григорий Климов, митрополит Виталий, П. Будзилович, В. Завалишин в САЩ, с художника В. Кибалчич в Мексико, с всички лидери на патриотичните и православни движения на руската емиграция, публикува в Русия статии и разговори с тях. Владимир Бондаренко е един от най-авторитетните и популярни съвременни критици в Русия. Член на редколегията на сп. “Наш современник” и секретар на УС на Съюза на писателите на Русия. Книгите и статиите му са превеждани на английски, френски, немски, полски, китайски, сръбски и др. езици.

Публикации:

Публицистика:

НЕКРОЛОГ/ превод: Георги Ангелов/ брой 6 февруари 2009

ТРЯБВА ДА УМЕЕШ И ДА ГУБИШ/ превод: Георги Ангелов/ брой 6 февруари 2009

НЕКРОЛОГ - 2 част/ превод: Георги Ангелов/ брой 7 март 2009

ЮРИЙ ТРЕТИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 8 април 2009

ПОСЛЕДНАТА ТОЧКА/ превод: Георги Ангелов/ брой 11 юли 2009

ХАРБИНСКИЯТ МИСТИК/ превод: Георги Ангелов/ брой 21 юни 2010

СИМВОЛ НА РУСКИЯ КАВКАЗ/ превод: Татяна Любенова/ брой 24 декември 2010

ЛОБАНОВАТА КРЕПОСТ/ превод: Георги Ангелов/ брой 28 април 2011

125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛАЙ ГУМИЛЬОВ/ превод: Георги Ангелов/ брой 29 май 2011

ШОТЛАНДСКИТЕ СТРУНИ НА ЛЕРМОНТОВ/ превод: Татяна Любенова/ брой 36 януари 2012