превод: Георги Ангелов

С директора на Института за руска цивилизация Олег Платонов разговаря Владимир Бондаренко

ВЛАДИМИР БОНДАРЕНКО. Олег Анатолиевич, Вие сте доктор на икономическите науки, известен учен, ръководите Института за руска цивилизация. Какво е според Вас руската цивилизация? Има европейска цивилизация, има християнска цивилизация, има мюсюлманска цивилизация и така нататък. Ние нещо особено ли сме? Друг тип цивилизация? Или пък влизаме в общата европейска християнска цивилизация?

ОЛЕГ ПЛАТОНОВ. Руската цивилизация е особен тип цивилизация. По всичките си параметри тя противостои на европейската, западната цивилизация. Всяка цивилизация е затворена духовна общност, развиваща се по собствена координатна система. Координатната система на руската цивилизация е напълно различна от западната. Западната цивилизация е построена върху рационализма. Преобладаване на материалното над духовното. Вярата, че със сила може да се организира и построи цял свят.

Руската цивилизация е преди всичко духовна. Нейна парадигма е Православието. Православието като най-висше достижение на християнската вяра.

Мислителят Иван Киреевски казвал, че особеният тип руски поглед върху света предполага човек, който духовно може да преустрои света. На други народи това не е дадено. Руският човек трябва да застане начело на духовното развитие на световната цивилизация. И да създаде ново качество на живота. Руският народ ще изведе човечеството от безизходицата, в която го е довела западната цивилизация.

- Олег Анатолиевич, руската интелигенция част ли е от руската цивилизация?

- Отношението ми към интелигенцията е сложно. Считам, че у нас съществуват като че ли две интелигенции. Едни интелигенти винаги са се ориентирали към Запада и са отричали руската цивилизация. Определяли са всичко, случващо се в Русия по ценностната скала на западната цивилизация. Това винаги е била нашата пета колона, дори ако са били порядъчни и искрени хора. Започнало е още преди Петър. Постоянно са идвали към Русия нови веяния от Запада, ту ереста на жидовстващите, ту натиска на католиците. Тази интелигенция е враждебна на руското народно битие, на руския мироглед. Интелектуалците, прозападните интелигенти често искат да унизят национално мислещите, съпреживяващи за народа си хора. Истинският руски интелигент е национално мислещ човек. Той се стреми да осмисли от гледна точка на руската цивилизация целия обкръжаващ го свят, всички явления, всички световни проблеми и частни особености на битието.

Тези две интелигенции никога и никак не могат да бъдат обединени. Те винаги гледат в различни посоки.

Русия винаги е била между чука и наковалнята. Между света на Изтока и света на Запада. По неволя сме създали независима, особена цивилизация. И тя е създавала своя национална интелигенция. Държавата почти през цялото време повече я е теглело към прозападната интелигенция, а до руския народ е била по-близо национално ориентираната интелигенция. Тези две интелигенции само са усилвали пропастта между държавата и народа.

- Под натиска на прозападната интелигенция в правителствените кръгове отдавна самата рускост се намира под подозрение. По-рано това наричаха дивост, варварщина, сега рускостта се приравнява към руски фашизъм. Защо в Англия да си англичанин е престижно, както и в Германия да си немец, във Франция - французин? Защо всички партии във Франция, от десния Льо Пен до левия Жорж Марше, с които съм се срещал, преди всичко защитават националните интереси на французите, и едва след това партийните си интереси, а в Русия да се наричаш дори не росийски, а руски писател е вече неприлично? Да напишеш книга “Аз съм руснак” означава ли да се признаеш за екстремист? Сменят се противоположни идеологии: царска империя, съветска страна, днешната антисъветска, а рускостта при всички политически елити е подозрителна. В много страни на власт са национални партии, да кажем Гоминдан в Тайван, или заемат трайни позиции в парламента. Можете ли да си представите дори не на власт, а в Думата, руска национална партия? Рускостта в Русия е неприлична и недопустима. Защо?

- В Русия от далечни времена се е получило така, че нашите политически елити изпитват комплекс за непълноценност заради националния си произход. Това се отнася, практически, до всички партии в Думата. Повечето от тях са руснаци по кръв, но комплексът за непълноценност е неизтребим. Той е създаден отдавна. Мисля, че в края на XV век. Значителна част от западните феодали, по-рано намиращи се под властта на Полша, са донесли тук заразата на презрението към собствената рускост. Политическият елит досега се в формирал до голяма степен от хора с прозападна култура. Те са се държали високомерно към собствения си народ. Даже се се стараели да говорят на друг език, все едно дали френски, немски, английски, даже полски, само да не е руски. Те - понякога искрено - предполагали, че издигат Русия до нивото на Европа. Искали да европеизират цялата страна. Мнозина наши владетели попадали под тяхно влияние. Само силните лидери се борели с това. Знаменитият конфликт на Иван Грозни с болярството е свързан с това, че в обкръжението на царя господствали носители на друга, чужда на руския народ култура. Този конфликт преминава през цялата ни история. Продължава вече пет столетия. Продължава и сега. За тях руското в нещо второкачествено.

- Не е случайно, че дори в периода на “златния век на руската култура” всички наши аристократи, в това число и всички наши гении, са говорели на френски. Даже за рускостта си спорели на френски. Уви, дори Пушкин е писал писма на френски на руските си приятели. Да се пише на руски не е било прието. Сега Франция не е на мода, минахме на английски. С времето ще минем на китайски, а своя език ще говорим само в кухнята, пред децата, в стаята за лакеи. Вижте с какво удоволствие Путин говори на немски. Всеки език е добър, колкото повече езици знаеш, по-добре. Но нека в Русия чужденците учат руски. В нещо някога естонците бяха прави, живееш ли в Естония - научи естонски. Имаш ли работа с Русия - говори на руски. Трябва да се избавим от чувството, че сме второ качество. От аристократите тази болест на второкачествеността е минала и към по-голямата част от нашата интелигенция.

- Интелигенцията, като правило, обслужва интересите на упправляващия елит. И все пак руската култура упорито се е развивала, включително от същите офранцузили се дворяни. Писмата си пишели на френски, но стихове, проза - на руски. Това вече е по повеля на Небето. И живопистта, и музиката, даже заимствани от Запада, с времето неизбежно са се русифицирали, и само в рускостта си придобивали световно значение. Копия от френски не интересували Европа, а рускостта в културата станала интересна на целия свят. Тези руски духовни ценности станали важни за всички слоеве на обществото: и за князете, и за дворяните, и за селяните, и за войниците. Руските национални духовни ценности обединявали цялото общество, цялата страна, образували духовна цялост. Всичко чуждо, всички заимствани идеали работели за разкола в обществото, водели до бунтове и граждански войни. Така било и при Смута, и в петровите времена, и след 1917 година, и в периода на перестройката.

- Често управляващият елит, господстващата интелигенция старателно са разрушавали основите на руската цивилизация. Минава някакъв период след, изглеждащи като необратими, трагични събития, например, епохата на Петър, Октомврийската революция. Национална Русия би трябвало вече да е изчезнала. И внезапно вътре в новия постпетров елит, вътре в съветския елит, вътре в следперестроечния елит се разраства рускостта. Като феникс от пепелта се възражда все същата руска цивилизация. И управляващите са принудени да съгласуват с нея програмите си. От абсолютно антинационалната болшевишка програма израсна могъщата руска съветска държава. Именно върху принципите на рускостта. Враговете на това руско величие станаха ярки антисъветчици и направиха перестройката. Обърнете внимание: всички гайдаровци, сванидзе и прочие са от свирепи чекистки или комисарски семейства. Но пак израства пред очите на всички руската цивилизация.

- Спасява ни онзи дух, онзи руски манталитет, който е заложен в руските хора. Тези ценности на нашата цивилизация са изначално заложени във всеки руски човек. Всеки правителствен елит трябва да търси опора в страната. Може да се завоюва властта с груба сила. Но по-нататък трябва да се търси опора в народа. Да се опираш на ценностите, заложени в него. Ярък пример е Йосиф Сталин.

Той идва на власт заедно с онези комисари, които ненавиждали самата рускост, заляли Русия с кръв, презирали руския народ. Троцки, Каменев, Зиновиев, Ярославски и другите. Но постепенно Сталин осъзнал, че в Русия главната държавна сила е руският народ и руската култура. Сталин успял да разбере главните ценности именно на руската цивилизация, и започнал да търси опора именно в тях. Той успя да направи невъзможното. Сломи най-добрата в света немска военна машина. Нашите опоненти обичат да си припомнят за грешки, за отстъпления. Но същите Полша, Чехословакия, Франция се предадоха на немците почти без бой. Пречупиха се и упоритите англичани. Именно Сталин и руският народ разбиха Хитлер. Сталин обедини в едно единно цяло страната. Той обедини руския народ на основата на руските начала. Към руските ценности са се обръщали в трудни минути и всички други удачни и неудачни владетели.

- Какви са били тези обединяващи духовни руски ценности?

- Моят духовен учител, владиката Йоан, митрополит Петербургски и Ладожки, на когото съм задължен за всичко, ме призова да създам национална руска енциклопедия, да издам всички руски национални мислители, които нарочно, почти цял век, са премълчавани и в царско, и в съветско, и в днешно време. В техните книги, от които вече излязоха повече от тридесет, е показано величието на руския дух. Руският дух накрая се изскубна на воля. Тези книги на руските ни национални мислители трябв да бъдат прочетени. Дълго не са им позволявали да стигнат до хората онези, на които е противен духът на нашата цивилизация. Пришълците разбирали, че главният им враг е руската национална мисъл. В руския дух има нещо, за което са писали Киреевски и Хомяков. В какво е световната задача на Русия? - питал Хомяков. Да изведе света от безизходицата. Да се откаже от едностранчивия, лъжлив път на развитие, натрапен от западния свят. Руската цивилизация съществува като противовес на всички ценности на западния свят. Какво е руският народ? “Рус е подножието на престола Господен” - казваше моят духовен учител. Руският човек е главен пазител на християнската вяра. Парадигмата на руската цивилизация е Православието. И върху основите на Православието се е появило понятието Свята Рус. Святата Рус - това е особено, благодатно свойство на народа ни, което го прави пазител на християнската вяра в целия свят. Служението на православната вяра е превърнало народа ни в народ-богоносец. Ние сме избрани да бъдем главната сила в борбата със световното зло. Лъжливата ориентация на света към вещоманията и материалното благополучие, хедонизма никога няма да бъде господстваща у нас, в Русия.

Ето какви са, според мен, главните основи на руската цивилизация.

Първо, духовна цялостност. Неразривност на света и живота. Вън от вярата животът е непълноценен.

Духовната цялостност отличава преди всичко руския човек от западния. Вън от духовната цялостност няма даже нормално развитие на всяка наука в Русия. Всяка наука се опитва да заяви независимостта си от всичко. Някои академици - физици, математици - безапелационно се опитват да съдят за най-важните ценности на битието. Истинското познание за света е възможно само при духовна цялостност. Обединяват се вярата и науката, чувствата и волята. Само в такава цялостност е възможно всяко научно познание на света.

Второ, любов и добротолюбие. Главният критерий на всеки човешки живот. За мнозина идеалът за любов и добротолюбие са ставали идеал за святост. С това са се отличавали всички руски светии. Много руснаци са разбирали, че не винаги идеалът е постижим. Но въпреки това са се стремяли към него. За обикновените селяни идеал са били светците ни. Във всяка къщичка е имало иконки и тези светци са били много почитани. Пред тях се изповядвали греховете си. Светците са били главен пример в живота. Докато в Америка ценностната скала е съвсем друга. Там герои са били пирати, бандити с късмет - всеки, който е успявал да се сдобие с чувал пари. Там оценката е не по духовните качества, а по това колко пари имаш.

Следващият идеал и критерий на руската цивилизация е преобладаването на духовно-нравствените форми на живот над материалните. За Запада парите са олицетворение на свобода. За руския човек - свободата от парите, независимостта от тях е критерий за лична свобода. Парите създават условията за греха.

- Характерно е, че даже руските търговци и богаташи са се стремяли да се откубнат от чисто паричната зависимост. Или са се отдавали на безсмислен разгул, или са строели храмове, или са създавали руска култура. Или са потъвали в бездната от грехове, или са се издигали на духовни върхове, само да се отърват от привързаността към парите. Чисто западният тип е: парите правят пари, в тях е целият смисъл на живота. Те са символ и на свобода, и на нравственост, и даже на религиозност. Най-отвратителният руски богаташ се е стремял да избяга някъде от самите пари.

- Този принцип така или иначе съществува в душата на всеки руснак. Не всички го реализират. Но чувството на неудовлетвореност от едните пари е във всички. Вие правилно, Владимир Григориевич, отбелязахте това. Нашите руски търговци са построили повечето храмове в Русия. Да си спомним Третяковската галерия, операта на Мамонтов, Болшой театър на Рябушински, Абрамцево на Сава Морозов. И така е във всички градове на Русия. Те са търсили оправдание за парите си.

Четвъртият принцип на руската цивилизация е идеалът за съборност. Това е християнско понятие. Разтварянето на човека в православната църква, в православния народ, в православната държава. Човек става част от едно духовно съборно цяло. Той не се лишава от личната си свобода. Става много по-свободен, тъй като живее в света на своята ценностна система. Вътре в нея той е абсолютно свободен. Това е висш тип свобода. Съборността е необходимо условие за развитието на цивилизацията ни.

Разбира се, трябва да се отбележи симфонията на властите - светска и църковна. Никога не е имало пълно съвпадение. Но е необходимо да се приближим и към този идеал. В народа ни винаги е съществувал този важен принцип. Съществува и днес. Всяка държава, ако в някаква степен се стреми към реализацията на идеалите на Православието, неминуемо трябва да се сближи с нашата църква.

И, накрая, патриотизмът. Шестият принцип, шестото чувство. Най-висшата проява на духовност на руския човек. Всеки руснак винаги е бил патриот на Отечеството. Това е естествена проява на чувства. Като синовната любов. Той не е разсъждавал за ползата или необходимостта от патриотизма, той просто е бил патриот.

- Руската цивилизация винаги и постепенно взема връх при всеки режим и поради това, че не достигат чужденци на всички длъжности. При всеки режим, дори на Лжедмитрий или Петър, болшевишкия, перестроечния, са нужни стотици хиляди служещи, а от Камчатка до Мурманск не могат да се докарат стотици хиляди немци, евреи, грузинци. И каквито и заповеди да са спускани отгоре, една от друга по-нелепи, долу руският служител (макар и не винаги благороден, не винаги праведен) прави всичко по своему, отчитайки интересите на обществото. Именно по такъв път се и русифицирал всеки идеологически режим. Бих казал, че някога именно така ако не напълно се е русифицирала, но се е очиствала от чужди наслоения и православната църква, православната вяра, придобивайки чисто руски характер.

- Това е много важно. Ние не просто сме взели Православието от Византия. Ние сме стигнали до Православието, защото то е било вътрешно близко на народа ни. Езичеството, което руснаците изповядвали, съблюдавало същите принципи на руската цивилизация. Руският път не е прекъсвал през всички хилядолетия от съществуването на народа ни. Историците, изучаващи езичеството, например Рибаков, отбелязват добротолюбието, преобладаването на духовно-нравственото над материалното, съборността и патриотизма. Древният славянин отдавал живота си за своята общност. Това са били наши естествени природни чувства. Инстинктът на руската цивилизация, заложен в най-древни времена.

- Мисля, че народът ни е бил избран свише за Православието. И формите на държавността ни при всички смени на управляващите, при всички революции са стигали до все същия естествен руски вариант. Неслучайно нашите врагове така искат да променят именно руския манталитет.

- Основите на руската цивилизация, сплотени от Православието, са съществували, може би, 2000 години до приемането на християнството. Изследването ми на руската цивилизация започва от второто хилядолетие до приемането на християнството.

- Как се отнасяте към днешната власт в Русия от гледна точка на принципите на руската цивилизация?

- Днешните управляващи са преки наследници на разрушителите на руската държава. Но сега виждаме, че днешната власт заговори на руски. Заговори за това, което с Вас защитаваме много години от самите тях. Властта днес използва всички атрибути на руската цивилизация.

Но това не означва, че тя е приела нашата вяра. Разбрала е, че ако не намери общ език с руския народ, той ще я помете. Или ще започне нов пожар. Спомнете си Блок: “Световен пожар в кръвта. Господи, благослови!” Идеалите на руската цивилизация станаха ресурс на новата власт.

- Надявам се на скорошен руски национален подем. Всички тези Кондопога, Ставрополие, Хотково и така нататък, всички тези Кушчьовски станици вече са докарали народа до края. А и страхът пред разстрелите от октомври 1993 г. отсъства у новото поколение. Затворите не плашат нито лимоновци, нито скинхед, нито акаемовци. И всички тези движения, десни или леви, са изпълнени с руски национален дух, те вече не са атеистични и не са интернационални, както е било в началото на ХХ век, те са пълни с имперски руски дух. Ако властта сама не ги изпревари, ще я пометат решително и бързо. И никаква Европа няма да се притече на помощ на тази власт, никаква войска на НАТО няма да бърза да й помага. Да затънат в руските гори и блата, в руските снегове и виелици няма да поискат нито французи, нито немци, научени от горчивия си опит.

- За тези нови руски хора и работим. Публикуваме книгите на мислители, които им бяха откраднати. Положението на руския народ сега е катастрофално. Но и западният свят не е най-добрата си форма. Бялата цивилизация е в много дълбока криза. Може би европейската цивилизация е към своя край. Западният мир отдавна не е религиозен и не е идеалистичен. Никакви ценностни духовни идеали. Всичко се държи на едното чувство към закона и на надпреварата в потреблението. Той хвърли цялото човечество в нравствена пропаст. За да поддържат нивото си на живот те наводняват страните си с имигранти. От времето на първата християнска глобализация западната цивилизация е вървяла по пътя на религиозното развитие на личността. Истинският прогрес е преди всичко духовен. Техническият прогрес сам по себе си води до безизходица. Западът се опира на икономиката. Духовността при тях отдавна е свършила. Няма истинско изкуство. Човекът се разрушава и в литературата, и в живописта. Израства една античовешка глобализация, основана на ценностите на Талмуда. Според Талмуда, на избраното малцинство трябва да приндалежи целият свят. Онези, които не му служат, стават врагове. Всичко, което се намира на земята, е потенциална собственост на избраното малцинство. Именно този принцип доведе до разрушаването на целия западен свят. Основното в голямата световна пирамида са дори не машините и заводите, не сградите и пътищата, а хартиите, книжата, документите. Те растат и растат, а изход няма. Барак Обама пусна сега машина за непрекъснато печатане на пари, както някога Троцки в Русия. До безкрай. И с какво ще завърши неизбежно всичко? С крах. Пирамидата ще рухне. Мисля, че нашата катастрофа е по-слаба, отколкото това, което чака западния свят. Разбира се, руският народ деградира. Но мисля, че още се намират здрави руски сили, за да спрат този механизъм на разрушение. В това число и ние с Вас.

- Поразява ме и това, че целият западен свят недолюбва Русия и руснаците. Те повече се доверяват дори на азиатците и африканците, латиноамериканците и ислямския свят. Руснаците, също бели, външно неотличими, расово близки, никога не са заплашвали Запада. (Сталин даже след всичките си победи само леко възстанови границите на Руската империи, изведе войските от Австрия и Норвегия, остави на спокойствие Полша и Финландия). Но винаги присъства някаква природна русофобия. Помня, че в Тайван ме видя някакъв англичанин, затъжил се за бели хора, хвърли се да ме прегръща, но щом разбра, че съм руснак, се обърка, сбогува се и си тръгна. Помня, попитах Льо Пен на вилата му защо пускат в Париж всички азиатци и интуитивно недолюбват руснаците, странят от тях при всички режими. Льо Пен ми отговори: страхуваме се. Те би трябвало да се опират на руснаците като на бели съюзници в защита на бялата цивилизация. Готови да построят джамия от Парижката Св. Богородица, но руснаците не пускат.

- За тях ние сме по-страшни. Външно си приличаме, но вътрешно сме други. От другите винаги се страхуват. Преди две години бях на конгрес на десните сили в Рим. Там имаше патриоти от различни европейски страни. Независимо, че имаме много общо, Русия за тях е чужда страна.

- Кои бихте назовали сред най-великите политици на Русия?

- Княз Владимир Светославич, Ярослав Мъдри, Иван Трети, Иван Четвърти (Грозни), Алексей Михайлович, Петър Първи, Елисавета, Екатерина, Павел, в някаква степен Александър Първи, Николай Първи, Александър Трети, царя-мъченик Николай Втори и Сталин. Разбира се, Николай Втори е можел навреме да разстреля няколко десетки души и никаква революция нямаше да има. И Русия би победила в Първата свровна война. Константинопол и Дарданелите щяха да са руски. Това би била съвсем друга страна. Но царят ни бил съвестен и не искал да пролива руска кръв. А около него било море от политикани. И той загубил от тях. Предал властта на брат си, за да може онзи спокойно да завърши войната. Но всичко се развило иначе. Властта паднала в калта.

Говорейки за Сталин, искам да подчертая: такива личности в световната история са малко. Александър Македонски, Наполеон. Ако още поне десет години Сталин се беше задържал на власт, Русия щеще завинаги да остане нерушима единна империя. Щяха да дойдат ново поколение ръководители - вече не партийни, а държавни. Русия винаги се е нуждаела от модернизация, но на национални начала. И тя се подготвяла в началото на петдесетте за нова модернизация, за полет в космоса. Това са все сталинови планове. Но след Сталин всичко тръгна по различен път. И сега ни е много необходима национална модернизация.

- Нашата цивилизация намери себе си в руската литература. Има ли неизкореними отличителни знаци в руската литература?

- Това е литература на духовното слово. В съветско време националната ни литература по принуда замени църквата, стана духовно спасение за човека. Мястото на свещеника зае писателят. Сега положението е друго. У всеки писател я има съблазънта да се рови в човешките слабости, в бездната на греха.

Потъването в тази мръсотия е крайно опасно за талантливия писател. Трябва да се показва освобождаването на човека, да се издигат неговите сили, да се радва и възвеличава добрата душа, християнските ценности. Може да се пише за каквото и да е, може да се пише за любовта на мъжа и жената, но можe да се затъне в секса, а може и да се възпее любовта, да се покаже красотата. Духовната страна е по-фина и дори по-изискана. И много по-интересна. Трябва да има жажда за идеал. Стига да има талант. Нима не е по-притегателно да се разкрие душата на човека, да се изуми света с величието на замисъла му? Писателят е реален лост за влияние върху обществото.

- Може би идеята за Вашата библиотека, издаваните от Вас поредици от книги на руски мислители, е също опит за противопоставяне на унищожението на руската духовност?

- Идеята за създаването на енциклопедия на руската цивилизация и сбирката от книги на наши мислители принадлежи на владиката Йоан Петербургски и Ладожки. Той ми каза, че е дошло времето да се създаде свод от духовни национални сведения за руския народ. Предишният свод е бил създаден, според него, от митрополит Антоний през XVI век - Чети минеи. Това са били не само чисто литургични произведения, те се състояли от жития, произведения на различни автори, философски трактати. Цялата руска духовност на XVI век. После подобни опити не са правени. Владиката ми каза, че трябва да се създаде светски свод, в който да бъде разказано за всички духовни постижения на руския народ. Набелязали сме за издаване 20 тома “Руска енциклопедия”, досега сме издали десет. Паралелно решихме да издадем всички основни класици на руската национална мисъл. Владиката Йоан знаеше, че значителна част от тези книги отдавна са изведени от културното и духовно обращение на народа. Това състояние на нещата е напълно неприемливо. Ние извадихме от архиви, от библиотеки, от специални хранилища много редки издания на руската мисъл, главните идеологически трудове на руските мислители. Цели две столетия за тях се е мълчало. Отначало си мислехме, че предложението на Владиката е непосилно за нас. Но очите се страхуват, а ръцете - не. С неговите молитви започнахме този процес.

- Какво считате главно в уникалната Ви подвижническа поредица от книги на руски мислители?

- Преди всичко издаването на съвсем недостъпни автори, чиито книги преднамерено са били изземани. Това са славянофилите, от които партийните историци направили момчета за биене. Умишлена дискредитация на руските мислители.

- Те са останали само защото и демократите са писали за тях, и Херцен, и Белински.

- Съставихме списъци на видните руски философи. Разговаряхме с най-големите учени, историци, филолози, взехме предвид препоръките им, привлякохме ги като сътрудници.

Вече пуснахме книги на всички славянофили: Иван Киреевски, братя Аксакови, Алексей Хомяков, Александър Кошельов, Дмитрий Валуев. Издадохме великия руски мислител Николай Гиляров-Платонов, който е формулирал кредото на руската цивилизация: животът е подвиг, а не наслаждение. Нормалните отношения между хората са любов, а не завист. Той формулирал принципите на руската икономика. Всяка икономика е национална. Западната икономика е построена на принципите на протестантизма. Изтокът има свое разбиране. Православният свят формулира свои принципи за икономика. Икономика на разумното притежание. Това са принципите на руския живот. Издадохме и Михаил Катков, Владимир Мешчерски, Константин Леонтиев, знаменитата “Апология на почвеничеството” на Аполон Григориев. Има абсолютно забравени имена, има и общоизвестни книги - такива като “Русия и Европа” на Данилевски, “Православие и народност” на Юрий Самарин, “Борба със Запада” на Николай Страхов, “Унищожаване на заговора” на Николски. Борис Николски малко преди революцията се обърнал към царя: “Дайте на народа заедно с царя да застане на стража на свободата, реда и законността. С мощна военна власт да бъде изтребен, унищожен и пометен безумният заговор, така ще бъде спасено Отечеството”. Жалко, че царят не се вслушал. Сега готвим книга на съвсем неизвестния адмирал Шишков, неговия знаменит речник на руския език. Публикуваме основните работи на Константин Победоносцев. В поредицата на руските мислители вече излязоха книги на нашите съвременници Игор Шафаревич и Михаил Лобанов, готвят се и други. С това, че поредицата стига до наши дни подчертаваме, че руската мисъл не е спирала, тя работи и сега.

Скоро ще излезе уникалната “Енциклопедия на руската икона”. Тя се състои от два тома, повече от хиляда статии и четири хиляди цветни илюстрации. Такова издание още не е имало. Руската икона е изражение на руския мироглед. Иконата може да изрази повече от цял трактат.

Всички издавани от нас мислители твърдо са стояли на позициите на руската държавност. Общо от края на 90-те досега сме подготвили и издали над 50 книги на изтъкнати наши мислители. Повечето от тези книги се издават за първи път от сто години насам, те са източник за изучаването на националната ни мисъл. Сътрудничат ни петдесетина от най-добрите учени, изкуствоведи, историци, филолози, политици, редактори.

Имаме две поредици от книги: “Руската цивилизация” и “Руската съпротива”. Освен това издаваме най-добрите книги на съвременните руски учени по националната идеология, култура и икономика. Издаваме и високата национална класика. Това е единната река на руската мисъл. Реката на руската цивилизация. От митрополит Иларион до наши дни. И тя е насочена към бъдещето.

В.Б. Поразява всеобхватността и величието на работата Ви. В миналото това би вършил цял научен институт в многоетажна сграда. Рядко съм срещал такива подвижници като Вас. Да даде Бог успехи във всичките Ви начинания. Вие възстановявате непрекъснатостта на руската национална мисъл. Ще следим за Вашите издания на книгите на “Института за руска цивилизация”.

Завтра, № 49 (890), 8. 12. 2010 г.