Владимир Крупин

Владимир Николаевич Крупин, руски писател, е роден на 7.09.1941 г. в село Килмез, Кировска област. Писателят е син на селянин, работещ в лесничейството. В детските си години изпитва всички тегоби на селския военен и следвоенен живот. Завършва селското училище, работи като шлосер, шофьор на камион, комбайнер, кореспондент на районен вестник. Служи в ракетни войски, учи в Московския областен педагогически институт “Н. К. Крупская” (завършва факултет по литература и руски език през 1967 г.), за което с лирична топлота и хумор разказва в повестта си “Прости, прощавай” (1986) и “Курс за младия боец” (1990). По време на цялото си следване сътрудничи на различни многотиражки. Работи като сценарист в Централната телевизия, в различни литературно-художествени издателства, преподава в училище. Бил е секретар на Московското отделение на СП РСФСР, СП СССР; член на редколегията на списание «Новый мир», главен редактор на списание «Москва» (1989-1992). От 1994 – 2000 Крупин преподава в Московската духовна академия православна педагогика. През 1995 писателят, опирайки се на своите православни убеждения, отказва литературната награда “Лев Н. Толстой”. От 1998 е главен редактор на християнското списание «Благодатен огън»; а от 2000 е автор на рубриката «Дневник на писателя» в православния вестник «Вяра». Публикува от началото на 70-те г., а от 1975 г. е професионален писател. Започва с публикуване на стихове, репортажи и очерци. Популярност му донасят публикуваните през 1974 г. сборник “Зърна” (за него е приет в Съюза на писателите на СССР, за този сборник с разножанрови произведения авторът е причислен към т.нар. “селска” /традиционна/ проза), повестите “Варвара”, “Коларска повест” (посветена на трагичните събития по време на братоубийствената гражданска война във Вятска област). Получава широка известност с повестта “Жива вода” (1980), повестта в писма “Четиридесетият ден” (1981) (за публикуването й зам. гл. ред. на сп. “Наш современник” Юрий Селезньов е уволнен); повестта “Страничен вятър” (1982), “Повест за това, как…” (1985), “По цяло Ивановско” (1985) и др., проникнати от болка за разрушаваното село и състрадание към селяните. Героите на Крупин се противопоставят на лъжата в обществото, пиянството, социалната апатия, нравствената индеферентност. В цикъла разкази “Вятска тетрадка” (1987) строфите на летописа съседстват с предания за старообрядците, а спомените за военното детство – с разкази за съдбата на интересни хора. Най-добрите произведения на Крупин се подхранват от Вятската земя, от светлите и тъжни спомени за детството и младостта. В прозата му преобладават разкази-изповеди, истории, свидетел и участник на които е бил сам авторът. Съдбата на Русия, душата на руския човек – ето темите, които вълнуват писателя. Мисълта за истинското величие на скромното, “нешумно” битие, присъщо, според Владимир Крупин, на националния руски характер, в който самоиронията доминира над тщестлавието, а търсенето на идеала – над материалните блага, се проявява и в повестта “Днес или по-рано” (1977), посветена на проблеми от семейния живот, в разказа “Картини от изложба” (1979) и в повестта “От рубла нагоре” (1981), където стремежът на художника към слава, признание и даже творчески успех се интерпретира като път, по който дебне опасността от нравствена гибел и саморазрушение. Публицистиката на Крупин от 80-те, събрана в книгите «Обръчът на грижите» (1982) и «Светлина на любовта» (1990), е посветена на заветите на руската класика, на съвременния културен процес (творчеството на В. Распутин, Иля Глазунов), възпитанието на децата, спасението на младежта от уродливия свят на масовата култура.
От началото на «перестройката» Крупин активно защитава «държавническо-патриотични» позиции – и като белетрист (романът-завещание за болните нрави на творческата интелигенция и атмосферата в писателските среди – “Спасение за погиващите”, 1988 (светът, описван от Крупин, е пълен с пропиващи своя талант художници, хищни жени, разрушени семейства); повестта “Прощавай, Русия, ще се срещнем в рая”, 1991, показваща агонията в руското село в края на 20 век, когато в родния край на Крупин се установяват порядки, отъждествени от писателя с нравите в психиатрична болница – за това е и остроумната повест “Веднага щом”, 1992, съставена като записки на лекар-психиатър), и като публицист (статии в списанията на духовната опозиция «Наш современник» и «Москва» – “Кръст и пропаст” («Изглежда, че не може да бъде по-тежък руският Кръст, но това още не е пределът. Затова пък бъдещите опасности ние ще преодолеем благодарение на него.»), “Горчива горчилка” – за разстрела на парламента през октомври 1993; «До какво, христопродавци, доведохте Русия…» (1991), очеркът “Кръстен ход” и др.). От 1990 до 1992 г. Крупин е главен редактор на списание «Москва». В тези години списанието отделя все по-голямо внимание на духовните корени на Русия, въведен е раздел «Домашна църква», запознаващ читателя с Православното вероучение. Кредото на писателя е изразено с думите: «И сега, вече изцяло, литературата за мен е средство и цел да се доведат заблудилите се (и аз в това число) до Христовата светлина». От средата на 90-те в творчеството на Крупин нараства чувството за великата общонародна беда, търсят се причините за историческата катастрофа на страната. Силното, емоционално, публицистически открито слово на автора кара читателя да види пропастта, на края на която се намира държавата. В разказите «Москва – Одеса», «Янки, гоу хоум!», «Вася, хвърли патериците!» и публицистичните му бележки се представя панорамата на излъгана, страдаща Русия, разгърната е картината на всеобща нищета, озлобление и нравствена изостаналост. Писателят остро преживява видените от него страшни сцени от октомври 1993, когато «брат убиваше брата» («Горчива горчилка»). Съчувствената, умиротворена тоналност на повечето от произведенията на Крупин, особеният вкус към народната реч, фолклора, насищането на повествованието с частушки, поговорки, остроумни афоризми, песенни куплети, стихотворни цитати; смирението и подвижничеството изграждат художествения свят на писателя, отхвърлящ т.нар. «западни» ценности – прагматизъм, цинизъм, сексуална свобода и «масова култура» (разказът “Янки, гоу хоум!”, 1995, и др.). Крупин защитава традиционните семейни добродетели (”Светлина на любовта”, 1990; сборникът “Ние строим дом”: Книга за младото семейство, 1981), религиозното търпение (повестта “Великорецки купел”, 1990) и покаянието като път към православието – само то, по убеждението на писателя, ще спаси Русия (”Слава Богу за всичко”: Пътни размисли, 1995, и др.). Единственото, което може да спаси страната, е връщането на народа в църковността: «Едно е останало на руския човек – православната Църква и молитвата». След Ф. М. Достоевски, И. А. Илин и др. големи мислители Крупин е убеден, че «Русия, по броя на своите жертви, по величието на своята святост е последният бастион» в световната схватка между силите на доброто и злото («Слава Богу за всичко»). Мисията на съвременния руски писател Крупин вижда в това да се бори «за възкресението на Русия, за нейното място в света, за чистотата и светостта на Православието…». Неговите последни произведения са тясно свързани с живота в Църквата: «Православна азбука» (1997), книга, запознаваща децата с основите на църковния живот, «Руски светци», «Детски църковен календар», «Освещение на престола», «Ловци на човеци». През 1998 Крупин публикува повестта «Обичай ме, както аз теб» – за трагичната, чиста и всепобеждаваща любов. “Атон. История и съвременност на Света гора” (2009) е най-новата му издадена книга. За него пишат Валентин Распутин, Ирина Стрелкова, Едуард Володин и мн.др. Живее в Москва.


Публикации:


Публицистика:

АЗ СЪМ ПРАВОСЛАВЕН И НЕ МОГА ДА НЕ ЗАЩИТАВАМ СВОИТЕ СВЕТИНИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 6 февруари 2009

НИКОЛАЙ ДМИТРИЕВ ГОВОРЕШЕ НА РУСИЯ/ превод: Георги Ангелов/ брой 7 март 2009

ЛИТЕРАТУРАТА НЕ Е УЧЕБНИК ЗА ЖИВОТА/ превод: Диана Павлова/ брой 7 март 2009

СПАСЯВАЙКИ РУСИЯ/ превод: Георги Ангелов/ брой 8 април 2009

ВОЙНА НА СВЕТЛИНАТА С ТЪМНИНАТА/ превод: Георги Ангелов/ брой 11 юли 2009

ПРИНУДИТЕЛНИ СПОМЕНИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 11 юли 2009

КНИГИТЕ НА ВАЛЕНТИН РАСПУТИН - МОЛИТВА ЗА РУСИЯ/ превод: Татяна Любенова/ брой 38 март 2012

БЕЛОВ - СЪВЕСТТА НА РУСИЯ/ брой 44 октомври 2012

ЗА БЕЛОВ/ превод: Татяна Любенова/ брой 46 декември 2012

НА ЛЪЖАТА ДА СЕ ОТГОВАРЯ С ПРЕЗРЕНИЕ/ превод: Стефка Тотева/ брой 65 септември 2014

НЕРОДНИЯТ РУСКИ/ брой 110 октомври 2018


Интервю:

ВЛАДИМИР КРУПИН: А МОИТЕ РЪКОПИСИ ГОРЯТ/ превод: Георги Ангелов/ брой 6 февруари 2009


За Владимир Крупин:

НА ВЛАДИМИР КРУПИН/ автор: Алексей Решетов/ брой 6 февруари 2009

По улици владикавказки/ автор: Николай Рачков/ брой 44 октомври 2012

«ТОЙ Е ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ПИСАТЕЛИ ОТ НАРОДЕН, ПРАВОСЛАВЕН ТИП»/ автор: Станислав Куняев/ брой 109 септември 2018


АЛБУМ