Владимир Бондаренко

Юрий Павлов на 55

превод: Литературен свят

Като че ли вече почти всички непокорни критици се усмириха, почти приключиха с националната руска литература, както се казва - “влязоха в европейския контекст”.
Обявиха, че е завършила гражданската война в литературата, а в действителност либералите окончателно заграбиха литературно пространство на Русия.
И тук, напук на всичко, се появява от някакъв Армавир никому досега неизвестният Юрий Павлов, младолик доктор на науките, професор, и безстрашно продължава руското дело, след Юрий Селезньов, Вадим Кожинов, Михаил Лобанов, сякаш, че не е имало перестройка, сякаш не са заявявали един след друг нашите президенти, че ние със своята култура влизаме в европейския дом и, следователно, трябва да се държим с цялата си култура пределно толерантно и да забравим за исконната си рускост. Както Наина Елцина наивно питаше Иля Глазунов: “Какво все говорите за руското, нали сме росияни?..”
Но ето че Юрий Павлов сякаш без да се досеща, че сме росияни, продължава да пише в предишните, именно на руската словесност, традиции. Но при това не виждаме бесен националист, неудържимо размахващ руското знаме. В Москва такива като него вече почти няма да намериш. Може би в действителност Русия ще бъде спасена от провинцията?
Освен това Юрий Павлов има “наглостта” да се обкръжава с надеждна и талантлива команда, да формира цяла школа oт южноруски критици.
Живата критика винаги се опира на живата литература. Четейки Юрий Павлов, за сетен път се убеждаваш, че я има живата руска литература…

Честита 55-годишнина на колегата и приятеля! Нови творчески пробиви!

День литературы, 30.05.2012, № 5(187)