НЕКРОЛОГ
превод: Георги Ангелов
Почина моят приятел Юрий Петухов. Почина направо на гробището, на гроба на своята майка. Вечна му памет. Юра беше забележителен и много оригинален човек. Историк, фантаст, публицист, вечно попадаше в екстремални ситуации. Две години беше под углавно преследване за “вредни мисли”. Бяха забранени две негови книги. Много обичаше, както и аз, да пътешества. Пропътува почти целият свят. Имаше тънък вкус и беше събрал интересна колекция от артефакти от различни страни по света. Къде ще идат сега всички тези книги и колекции? Беше много образован човек. Към него се отнасяха по различен начин – и либерали, и патриоти. Юра имаше своите странности, по нещо ми напомняше Григорий Климов, когото също познавах добре. Съединение на тънка мисловност, неочаквани хипотези и пределна екстремалност. Едни високо ценят неговите исторически книги по история на русите, други виждат в него оригинален фантаст: “Касапница”, “Звездно отмъщение”. Мисля, че ако не беше (набеден за) руски екстремист, щеше да му бъде приготвена славата на един Лукяненко. Цялата си издателска печалба, всички свои хонорари харчеше за издаването на вестници и списания. “Гласът на Вселената”, “Търсене” и други издания. Ние замислихме с него поредица от най-доброто в съвременната руска литература от 30 тома в “Библиотека на свръхреализма”. Аз бях съставител и пишех предисловията, а той издаваше. Излязоха едва първите пет: Проханов, Афанасиев, Личутин, Зулфикаров, Пронин, наред беше Юрий Кузнецов, подготвяхме томовете на Вера Галактионова, Анатолий (Толя) Ким, Юрий Мамлеев, Юрий Козлов… Жалко, не успяхме.
Беше едва на 57 години. Имаше огромни планове. Възнамерявахме да направим ново пътешествие по светите места, да вземем и Владимир Личутин. Не се сбъдна.
Опелото е утре на 6 февруари в 10 часа в ритуалната зала на болница “Склифосовски”.
5.02.2009
