Владимир Бондаренко

превод: Георги Ангелов

В такъв ред – трети, надявам се, никой не би видял каквото и да е принизяване. Например, моят любим руски император е Александър Трети.
Но така се случи, че в границите на една историческа литературна епоха Кубан даде три ярки руски таланта, и всички те носят името Юрий. Първи се появи Юрий Селезньов, снажен гигант, който, не съобразявайки се с никакви условности – отначало в издателство “Млада гвардия”, създаде ярката поредица “Животът на забележителните хора” (“ЖЗЛ”). (Изненадващо е, че до сега в тази поредица не се е появила книга за самия него, а популярността й е свързана с обществения интерес, предизвикан от Юрий Селезньов.) След това той се опита да промени и заостри насоката на списание “Наш съвременник”, поиска от руско-съветско списание да създаде истинско руско национално литературно списание. Той беше истински подвижник, но обществената му дейност не попречи на собственото му творчество – и до сега се помнят статиите му, книгата му за Достоевски…
Свалиха го при излитането. Но остана легенда в руската критика…
Втори от Кубан се появи поетичният гений Юрий Кузнецов. С разлика само от няколко години, но това вече бе като че ли друга епоха, други ориентири.
Юрий Кузнецов беше същият работлив подвижник, същият преработвач на света. И макар че при него на първи план, несъмнено, беше поезията, той не възнамеряваше да остане като “чист” поет, поет за естети. И беше прав.
Както казвал Лев Николаевич Толстой: “Ние живеем в страна без идеали. Когато има идеали, в тяхно име се създават произведения на изкуството. Когато няма идеали, съществуват само играта с образите, играта с думите…”
При Юрий Кузнецов имаше и игра с образите, и игра с думите, и игра с цели светове, но преди всичко – и обществени, и нравствени, и поетични идеали.
Той бе последният руски поетичен гений от края на ХХ век…
Юрий Павлов също е подвижник, също е преобразовател на света, също е създател на общоруски обществени и литературни явления. Неговите знаменити кожиновски четения, отбелязвани ежегодно от цялата руска преса, станаха сериозен и значим факт в руския литературен и обществен живот. Той е един от онези незаменими личности, които творят живата история. Вадим Кожинов никога не е бил в Армавир, не е роден, не е преподавал, не е издавал книги на кубанска земя. Чиновниците и губернаторите отначало се удивлявали: кой е този Кожинов, защо правим всяка година четения в негова чест, какво отношение има той към Кубан? С цялото уважение към паметта на Кожинов, към неговите класически исторически и критически книги, ще отговоря на всички кубански чиновници: на ваша земя е роден и израсъл Юрий Павлов, той създаде кожиновските четения от нищо, направи ги събитие в литературно-обществения живот на Русия, затова и вие провеждате кожиновските четения – зад тях стои неуморимият труженик и руски подвижник Юрий Михайлович Павлов.
Отначало, както беше и при Юрий Селезньов, обществените дейности някак засенчваха много от собственото творчество на Юрий Павлов. Познаваха го преди всичко като организатор на кожиновските четения, но постепенно Павлов – острият и принципен критик, систематизаторът на съвременната литература, блестящият учен – стана невъзможно да не бъде забелязан.
Първите му статии пристигнаха при нас, в “Ден за литература” самостоятелно, без каквито и да е препоръки. Аз изобщо не знаех кой е той: старец, решил да въведе ред в литературните редици или млад и дързък юноша с жив блясък в очите… Привлякоха ме самите статии – полемични, аргументирани. По своята същност, той е продължител на селезньовската линия и в критиката, и в литературно-обществения живот. Очевидно, така е било предсказано свише – не позволиха на Юрий Селезньов да завърши делото си, но същият Кубан роди от небе и земя още един истински руски критик, продължител на националните традиции. При него липсва пресиленото, измислено, неофитско фалшиво народничество. Има всичко, но е органично, от самата природност на руския национален дух. Липсва мнимата резервираност на мисленето, той спокойно и внимателно чете, изучава всичко, излишното – оставя настрана, чуждото – задрасква. Ако в теб е заложена руската традиция, великите национални ценности и идеали, то не трябва да се измерва с линийка дължината на руското самосъзнание или православието, по което се увличат разни московски критикеси. Цикълът великолепни статии за съвременната руска критика, от Лакшин до Лобанов, от Дедков до Золотуски, за прозата в края на ХХ век (включително и статията за Владимир Максимов) и по-рано, още преди излизането на книгата му, се разглеждат като жалони в руската литература.
Не му ли пречи животът в провинцията? Нужна ли е за по-нататъшния му живот Москва? Даже не зная какво да кажа. Всичко зависи от неговата вътрешна свобода. Зная само, че ако го напусне, Кубан ще загуби много. Нека това помнят и литераторите, и просто кубанските чиновници, когато му предоставят възможност за изпълнение на съвсем не егоистични, а общонационални, общолитературни замисли.
Юрий Михайлович Павлов достигна своята зрелост – своята петдесетгодишнина. Южният кубански вятър го изпълва с пасионарност и велики замисли.
Дай Боже, те да се реализират.
Юрий Трети на боен кон.

18.06.2007
в. День литературы