Владимир Бондаренко

превод: Дафинка Станева

Може би няма да повярвате, но Нобеловата награда за литература през 2016 г. наистина бе присъдена на Сергей Петров. Боб Дилън отдавна вече го няма, а неговият днешен псевдоним е именно Сергей Петров. Сигурно преди старостта (Сергей вече е на 75 г.) той си е спомнил за своите роднини от Русия. И в памет на руското минало носталгиращият Дилън става Сергей Петров.

Истинското име на Боб-Сергей е Робърт Алън Цимерман. Той се ражда на 24 май 1941 г. в градчето Дълют, щат Минесота в семейството на дребен търговец. Родителите на музиканта Ейбрахам Цимерман и Беатрис Стоун активно участват в живота на малката местна еврейска община.

Неговите предци-евреи са емигранти от Руската империя: дядо му и баба му по бащина линия, Зигман и Ана Цимерман, бягат от Одеса в САЩ вследствие на еврейските погроми през 1905 г. Дядо му и баба му по майчина линия - Вениамин и Либа Еделщайн (по-късно Щайн и Стоун) са литовски евреи, емигрирали от Русия през 1902 г.

И сам певецът през последните 20 години е последовател на движението Хабад. Еврейските служби за новини съобщаваха, че Дилън няколкократно е посещавал различни хабадски синагоги по време на юдейските празници. Например на 27 септември 2007 г. той посещава Congregation Beth Tefillah в Атланта и е призован към Тората на шестата алия…

Недоволните от избора на новия Нобелов лауреат вече се шегуват. Например еврейският блогър Виктор Левитан пише: “…аз, разбира се, зная, че Боб Дилън е евреин, но Нобеловият комитет все пак трябва да има и други критерии…”.

Ето и аз допускам, че на музиканта му дават Нобел за неговия руски псевдоним - Сергей Петров.

Още повече, че именно под руския псевдоним “Сергей Петров” рок-певецът написа своя литературен сценарий за филма “Шоуто на века” (2003). А не за безчислените си рок-албуми.

Искрено поздравявам рок-музиканта, но тъжа за литературата.

И американците ще се радват за своя пореден Нобелов лауреат (в САЩ те са 314, с Боб Дилън стават 315), и руснаците ще се порадват за своя Сергей Петров. Жалко само, че дядовата Одеса остана зад борда на Русия. Тъй че и евреите се радват, и руснаците, и украинците, и американците. Само че каква връзка има тук литературата, към която нашият Сергей Петров, а още повече техният Боб Дилън, няма никакво пряко отношение?

Дилън вече имаше “окололитературна” награда. През 2008 г. му присъдиха премията “Пулицър” „за изключително влияние върху популярната музика и американската култура, показано в лирични композиции с изключителна поетична сила”.

Нобеловата награда за литература за 2016 г. бе присъдена на американския автор-изпълнител Боб Дилън с формулировката: “За създаването на ново поетично изразяване в рамките на американската песенна традиция”. Защо на същите основания да не се даде Нобел на нашите Егор Летов, Борис Гребенщиков, Паяка, пък и на Макаревич? Една от нашите знаменити рок-певици Умка признава: “Боб Дилън е велик пич и знаменит автор, но, да си призная, извън пеенето, извън дрезгавия му глас и повече или по-малко музикален съпровод, мен лично неговите текстове не ме кефят. Макар че го обичам извънредно много и го смятам за един от моите (и не само моите, разбира се) учители”.

Никой не отрича, че Боб Дилън е култова фигура в рок-музиката, един от най-значимите и популярни музиканти на съвременността. Някои негови композиции в САЩ са използвани от участниците в движенията за граждански права. Например такива песни като Blowin’ in the Wind и The Times They Are a-Changin. Именно за своите музикални композиции Боб Дилън стана заслужено деветкратен носител на наградата „Грами”.

През 2000 и 2001 г. го удостоиха с „Оскар” и „Златен глобус” за саундтрака на филма “Wonder Boys”. Никой не спори за това. Но за какво му е и Нобел за литература? И на него ли? Певецът си има и слава, и пари. Ведно с това той е добър художник. Може би му е време за Ермитажа?

Но цялата тази литературна мъгла в литературния Нобел предполага, че скоро ще дочакаме и нобелов лауреат за хубав саундтрак към филм или спектакъл, за палави куплети или за блогърство. Разбира се, самата литература в целия съвременен свят стои някъде на края. И затова никой от кандидатите в литературния свят, очакващи Нобелова награда, не я получи. Нито американския класик Филип Рот, нито прославения японец Харуки Мураками, нито пък сирийския поет Адонис…

От година на година големите майстори на перото биват отстранявани от нобеловия комитет в угода или на политически интереси, както бе с русофобската журналистка Алексиевич, или по чисто конюнктурни причини.

Самото време показва този все повече и повече увеличаващ се контраст между оригиналната литература и всевъзможната поп-музика.

Именно в дните, когато през 2016 г. присъждаха Нобеловата награда за литература на рокера за неговите музикални рок-албуми, почина великият немски писател Гюнтер Грас - също лауреат на Нобелова награда, но през 1999 г. За литературата - две несравними величини. Ето и преводът на руски на една от песните на Дилън “Вятърът отговор ще донесе”:

ВЕТЕР ОТВЕТ ПРИНЕСЕТ

Сколько дорог должен путник пройти,
Чтобы мужчиною стать?
Сколько морей должен гусь пролететь,
Чтобы до суши домчать?
Сколько должны еще пушки палить,
Прежде чем мир заключить?
Вслушайся друг в то, что ветер поет,
Ветер ответ принесет.
Сколько веков должны горы стоять,
Чтоб раскрошиться в песок?
Сколько веков должен жить человек,
Чтоб стать свободным он смог?
Сколько еще можно не замечать
Ближнего бед и тревог?
Вслушайся друг в то, что ветер поет,
Ветер ответ принесет.
Сколько еще нужно в небо смотреть,
Чтобы звезду различить?
Сколько страданий людских пережить,
Чтоб научиться любить?
Чтоб человека щадить и жалеть,
Сколько скорбей и невзгод?
Вслушайся друг в то, что ветер поет,
Ветер ответ принесет.

Перевел Г. Кружков

„Не помня какви текстове е писал. Мисля, че неговите деца на цветята сякаш не са чували своето време. Разбира се, Нобеловата награда няма вече къде по-ниско да падне. Вече дават Нобелова премия на стихоплетците”, каза Едуард Лимонов.

Ето още един куплет от песен на Боб:

Идиотски вятър, духащ през цветята на твоя гроб,
духащ през завеските в твоята стая.
Идиотски вятър, духащ винаги, когато ти се хилиш.
Ти си идиотка, дете,
Чудо е, че ти досега знаеш как да дишаш.

Прав е и Александър Проханов, също осъждащ такова подриване на литературната премия: “Разбира се, Боб Дилън не е този човек, който направи революция в словесността” - смята писателят. Проханов отбелязва, че Нобеловата награда за литература става все повече екстравагантна и все по-малко литературна.

„Това е част от шоу-бизнеса, част от някаква процедура, дразнеща или възхищаваща, или отегчаваща публиката.” Той назова по-достоен претендент за наградата - японския прозаик Харуки Мураками, когото номинират вече няколко години.

„Струва ми се, че японецът би бил по-подходящ вариант, тъй като там има действително дълбока литература, философия, стил, нова естетика. А тук все повече и повече става профанация, профанация в света на културата”…

Затуй пък възликуваха всички певци и рок-музиканти - от Градски до Макаревич. Дойде тяхното време. А литературата цялата - на боклука, в огъня, в тоалетната.

Ето какъв е печалният резултат от поредното присъждане на Нобеловата награда за литература.

И най-накрая за това как Боб Дилън ненавижда Русия. Ето текста на новия Нобелов лауреат:

WIT GOD ON OUR SIDE

О, моето име нищо не значи,
възрастта ми - още по-малко.
Страната, от която дойдох
се казва Среден Запад.
Учеха ме и възпитаваха
да спазвам законите на земята,
в която живея.
И Бог ще бъде на нейна страна.
Да, учебниците по история разказват за това,
Те добре разказват за туй:
Кавалеристите стреляха,
индианците умираха.
О, страната бе млада
и Бог бе на нейна страна.
Веднъж започна
Испано-американската война,
И Гражданска война имаше.
Туй всичко било е отдавна
и аз се стараех да запомня
имената на героите,
паднали с оръжие в ръка.
И Бог бе на тяхна страна.
Първата световна, момчета, започна.
И тръгна, та се не видя;
Никога не ми се изясниха
причините за войната.
Но се учех да приемам всичко това.
Приемайте го и вие с гордост.
Вас не ще ви смятат за мъртви,
ако Бог е на ваша страна.
Втората световна, момчета,
тръгна към края си.
Простихме на немците,
даже станахме другари.
Макар те да убиха
шест милиона души,
в пещите ги изгориха.
Немците сега
също имат Бог на своя страна.
През 1960 започна
Виетнамската война.
Някой може ли да ми каже
за какво воюваме?
Твърде много младежи загинаха,
твърде много млади майки плакаха.
И ето аз задавам въпроса:
Беше ли Бог на наша страна?
Учех се да мразя русите
през целия си живот.
Ако започне нова война,
ние сме длъжни с тях да се борим,
да ги мразим и се боим от тях,
да бягаме и се крием от тях…
Вие никога не задавате въпроси,
когато Бог е на ваша страна.
Но сега получихме оръжие от химически прах.
И ако те ни нападнат,
ние също ще ги нападнем.
Едно натискане на копчето
и - изстрел по целия свят.
А вие никога не задавате въпроси,
когато Бог е на ваша страна.
Много сумрачни часове
мислех за това
как Исус Христос
е бил предаден с целувка.
Но не мога да мисля за вас.
Вие трябва да решите бил ли е Бог
на страната на Юда Искариотски.
Сега, когато завършвам,
дяволски уморен,чувствам объркване,
защото няма никакъв език с думи,
които да запълнят главата ми
и да се изскубнат навън.
И ако Бог е на наша страна,
той ще спре следващата война.

Боб Дилън пише тези стихове през 1963 г. Интересно какво мисли сега. И нека всички естети оценят литературното качество на подобна поезия.

в. „Российский писатель”, 23.10.2016 г.