Александър Зиновиев
Александър Александрович Зиновиев, световно известен руски писател, философ, логик, социолог, публицист, бивш съветски дисидент и критик на световния капитализъм е роден на 29.09.1922 г. в село Пахтино, Костромска област, като шесто дете на селянка и майстор-бояджия. В 1929 г. семейството бяга поради глада от село в Москва. Завършва с отличие гимназия през 1939 г. През същата година влиза в току-що открития МИФЛИ (Московски институт по философия, литература и история “Чернишевски”), за критични изказвания по донос е изключен и арестуван. Избягва от ареста, от 1940 г. служи като доброволец в Червената армия, участва във Великата Отечествена война – отначало в кавалерия, после в танкови части и в щурмовата авиация. Лети на Ил-2, извършва 31 бойни полета, два пъти е раняван. Завършва я с чин капитан от авиацията. Кавалер на ордена Червена Звезда и на други ордени и медали.
През 1946 г. постъпва във философския факултет на МГУ, завършва го през 1951 с отличие и остава в него като аспирант. Той е един от основателите на Московския логически кръжок през 1952 г. заедно с Мераб Мамардашвили и Георгий Щедровицки. Член на КПСС от 1953 г. до изключването му през 1976 г.
През 1954 г. завършва аспирантура, защитавайки кандидатска дисертация на тема “Логика в “Капитала” на Карл Маркс”, а през 1959 г. – докторска дисертация “Философски проблеми на многозначната логика”. През 1964 г. става професор, учен в Института по философия към АН на СССР, завеждащ катедрата по логика във философския факултет на МГУ, член на редакционната колегия на списание “Въпроси на философията”, член на Финската Академия на науките. По това време излизат монографиите му “Философски проблеми на многозначната логика” (1960), “Логика на изказването и теория на извода” (1962), “Основи на научната теория на научните знания” (1967), “Комплексна логика” (1970), “Логика на науката” (1972), “Логическа физика” (1972). През 1976 г., след публикуването в швейцарското издателство “Age d’homme” на книгата му “Зейналите висоти” е уволнен от длъжността старши научен сътрудник и лишен от званието доктор на философските науки и професура. Предложено му е затвор или напускане на страната и през 1978 г. се озовава в тогавашната ФРГ, лишен е от съветско гражданство. Емигрантският му живот ще продължи 21 години. Живее в Мюнхен, работи в тамошния университет като професор по логика. След “Зейналите висоти” излизат книгите му “Светлото бъдеще” (1978), “Без илюзии” (1979), “В преддверието на рая” (1979), “Записки на нощния страж” (1979), “Жълтият дом” (1980, в два тома), “Ние и Западът” (1981), “Хомо съветикус” (1982), “Моят дом – моята чужбина” (1982), “Ни свобода, ни равенство, ни братство” (1983), “Полетът на нашата младост” (1983), “Евангелие за Иван” (1984), “Върви на Голгота” (1985), “Държавният жених”(1986), “Пара белум” (1986), “Ръката на Кремъл” (1986), “Стафидената бомба” (1987), “Живей” (1988), “Катастройка” (1988), “Горбачовизмът” (1988), “Моят Чехов” (1989). За книгата си “Комунизмът като реалност”, написана през 1980 г., става първият и единствен руски лауреат на наградата “Алексис де Токвил” за най-добра книга по социология, книгата “Живей” (1988) получава националната литературна награда на Италия, писателят става лауреат и на наградата Медичи (Франция). Приема рязко отрицателно перестройката. През 1990 г., с Указ на президента на СССР Михаил Горбачов, е възстановено гражданството му и всички звания. Започва да расте взаимното отчуждение между писателя и т.н. “прогресивна общественост”, която по-рано е ръкопляскала на книгите му. През 1991 г., след разпадането на СССР, остро критикува новия курс на страната. Написва книгите “Изповед на отцепника” (1990), “Изкушение” (1991), “Веселието на Русия” (1991), “Кризата на комунизма” (1991).
През 1994 г., след публикация на разговора на Зиновиев със заместник-главния редактор на вестник “Завтра” Владимир Бондаренко под заглавие “Световните негодници”, Генералната прокуратура на РФ започва углавно дело по “наличие на престъпление, отговорно за призиви за насилствена промяна на конституционния строй (член 70 на НК на РФ) и пропагандиране на война (чл. 71 на НК на РФ). Написва книгите “Гибелта на империята на злото” (1994), “Бунт” (1994), “Руският експеримент” (1995), “Западът” (1995), “Посткомунистическа Русия” (1996). През 1996 г. посещава Москва, за да подкрепи кандидата на комунистите Генадий Зюганов на президентските избори, в които обаче побеждава Елцин. “Глобалният човешки мравуняк” се появява през 1997 г. Вицепрезидент на Академията за руска словесност от 1997 г. След окончателното си завръщане в Русия през 1999 г. Зиновиев заявява, че “само народен бунт може да прекрати колонизацията на Русия от Запада”. От 1999 г. чете курс лекции във философския факултет на Московския държавен университет. Публикува книгите “Великият еволюционен прелом” (1999), “Новата утопия” (2000), “Кроежи” (2000), “На пътя към свръхобществото” (2000), “Очерци по комплексна логика” (2000), “Гибелта на руския комунизъм” (2001), “Белоруският фронт” (2001), “Руската трагедия (гибелта на утопията)” (2003), “Логическа социология” (2003), “Идеология на партията на бъдещето” (2003), “Как с игла да се убие слон” (2005), “Новости от Ибанск” (2005), “Фактор за разбиране” (2006). Своето последно интервю, дадено в навечерието на 9 май, той завършва с думите: “Аз съм руснак и преживявам много болезнено всичко ставащо в Русия. Бих се радвал да дам по-оптимистична прогноза за бъдещето на моята страна. Но като учен не мога да направя това, за съжаление.” Умира на 10.05.2006 г. в Москва от рак на мозъка на 84 г. и е погребан на Новодевичето гробище в Москва. Посмъртно са издадени интервютата му “Мечтая за новия човек” (2007), разговорите му с журналиста Виктор Кожемяко “За руската катастрофа” (2009) и мн.др.
На български е издадена книгата му “Третата световна” (изд. “Нова зора”, 2007).
Сайтове за Александър Зиновиев:
http://www.socialdesign.ru/zinoviev.htm
Публикации:
Електронни книги:
КАТАСТРОЙКА/ превод: Любомир Духлински/ брой 159 юни 2023
Проза:
ИЗ ПОСЛЕДНИТЕ БЕСЕДИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 14 ноември 2009
ПРИНЦИПИ НА ЖИВОТА/ превод: Георги Ангелов/ брой 14 ноември 2009
ИЗ «ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И РУСИЯ»/ брой 35 декември 2011
Интервю:
АЛЕКСАНДЪР ЗИНОВИЕВ: СЪВЕТВАМ ЕДНО: МИСЛЕТЕ, МИСЛЕТЕ, МИСЛЕТЕ!/ превод: Георги Ангелов/ брой 15 декември 2009
АЛЕКСАНДЪР ЗИНОВИЕВ: НАДЕЖДАТА Е В МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ/ превод: Георги Ангелов/ брой 15 декември 2009
ЗАДКУЛИСИЕТО/ превод: Георги Ангелов/ брой 15 декември 2009
За Александър Зиновиев:
