ШОТЛАНДСКИТЕ СТРУНИ НА ЛЕРМОНТОВ

Владимир Бондаренко

превод: Татяна Любенова

От детство ме е поразявала пророческата сила на стиховете на съвсем младия Михаил Лермонтов. Доколкото е практика без нужда да си припомняме за младата възраст на Михаил Шолохов, толкова повече е обичайно да не забелязваме младите години на другия Михаил. В нощта на втори срещу трети октомври, по стар стил, 1814 година се ражда нашият гениален поет. Още 14-годишен той започва да пише стихове. Към двайсетте си години вече е зрял талант, автор на класически творби. Загива, недоживял до трийсет. А ето, че Лермонтов всъщност в юношеска възраст е написал гениалния си роман “Герой на нашето време”. Откъде го е преписал? Откъде в него още в детските му години е живяла такава мъдра, мистична, мрачновато-демонична сила? Сякаш нечии древни струни са звучали в още неукрепналата душа на поета. За кой поет е написано: “Усмихва се той на своите гости, а очите му са печални. Казват, че никога усмивката не слиза от устните му, а очите му винаги са печални и гледат в далечината, през хората”.  За шотландския поет от ХІІ век Томас Лермонт. Неговият велик далечен прадядо, за който дори не е знаел, но се е досещал. Някак повечето от лермонтоведите заобикалят или едва-едва засягат бащиния произход, а и въобще ролята на бащата в живота на Лермонтов. Бабата на поета се е гордеела със знатния си и древен род, но едва ли се е досещала за още по-древния и знатен род на недолюбвания от нея баща на поета, от клана на шотландските Лермонтови. Затова, впрочем, и сам бащата не обичал да разсъждава и нямал почти никакви връзки с древната си родина. Почти нищо не е знаел. Помнел само, че неговият прадядо в Русия е бил някакъв беден шотландски наемник. Той и родословието си проследявал от 18 век. Обеднял капитан в оставка, който съблазнил богата представителка на рода Столипини. Но геният на тревожния юноша чувствал, че има нещо повече от родовата наследствена връзка. Той открива знаменитите си предци по бащина линия. Открива ги преди всичко в себе си, в поетичната си душа. Той гордо носел фамилията Лермонтов, досещайки се за нейната знатност.

Гербът на Лермонт от Балкоми (SPERO - Надявам се”). Известно е, че родът на Лермонтов използвал този герб най-малко от 13 век, но самият герб бил регистриран относително по-късно (по историческите мерки), именно - през 1600 г. (запис 30712).

Михаил Лермонтов пише в стихотворението “Желание”(1831):

На запад, на запад бих отлетял,
където цъфтят на предците полята,
където в пуст замък, в планина сред мъгла,
във забрава почива праха им…

Михаил Лермонтов сам не е могъл да посети своите шотландски замъци и поля, той сякаш е завещал това на бъдещите поколения. Ето, по тези опустели лермонтовски замъци в Шотландия реших да мина, да потърся забравения прах на Лермонтовите предци. Жалко е, че до него не е достигнал  “Летописът на рода Лермонтов”, съставен през 1698 г. от внуците на шотландския наемник  Георг Лермонт, постъпил на служба при руския цар Михаил Романов в 1613 година. Още там се споменава за праотеца на рода Лермонтов, който в ХІ век оказал съществена помощ на крал Малкълм ІІІ, син на крал Дънкан, в разгрома на известният на всички шекспиров герой Макбет. За верността им Малкълм ІІІ награждава своите рицари. Така се появява, доколкото разбирам, съгласно вече шотландската “Генеалогия на почетната и древна фамилия Лермонт” някой си Лерд от Ersilmont, който с времето се превръща в Lairsilmont, а по-нататък в Lairmont. И  вече в 12 век потомъкът на този Лерд от Ерсилмонт, славният поет и прорицател Томас Раймър, наричали, както често това се случва в затънтените селски краища, простичко - Томас Лермонт, или Томас Стихотвореца. След време и селцето до Ерсилмонт се превръща в Ерсилдон, сближавайки се по съзвучието на името си с намиращите се редом мистични Ейлдонски хълмове.

Но няма да се ровим в шотландската топонимия. Ще кажем само, че в древна Шотландия било признак на голямо уважение да получиш фамилията си от мястото, където живееш и което ти принадлежи. Корените на Лермонт не са в някакви там френски Ермонт или испански Лерма, както считат някои лермонтоведи, а в славното и мило селце на брега на река Лидер, недалеч от мястото, където тя се влива в една от големите шотлански реки Туийд, намираща се в югоизточна Шотландия, близко до знаменитото Мелроузко абатство, където сто години по-късно, след Томас Лермонт, е живял още един велик прорицател  и маг - Майкъл Скот, споменат в Дантевия “Ад” от “Божествената комедия”.

В моето пътуване ми беше интересен преди всичко знаменитият поет и прорицател от дванайсти век Томас Лермонт, по прозвище Томас Стихотвореца или Честният Томас, или Томас от Ерсилдон. Славата му като прорицател е сравнима със славата на Нострадамус или Мерлин. Впрочем, затова пише още Уолтър Скот: “Летописът на ХІІІ-то столетие е ознаменуван с имената на трима велики шотландски гадатели, на които Нострадамус и Мерлин трябва да се поклонят. Това са Томас Ерсилдун, Майкъл Скот и Лорд Соулис”.

Неговите пророчества са били особен лирически жанр в древната шотландска поезия. Всъщност, от този Томас Поета води началото си славният клан на Лермонтовите. На Ерсилдонските хълмове е изричал той поетичните си пророчества, там се е срещнал и с кралицата на феите, която го отвежда отначало за седем години, а после и завинаги в своето кралство. Но напускайки приятелите си, той обещал някога да се върне като поет в земния свят. Пророчеството му се сбъдва в Русия, когато далечният му потомък Михаил Юриевич Лермонтов продължава поетическия му път. Някои лермонтоведи твърдят, че руският поет е знаел за Томас Лермонт и го е почитал. И се позовават на добре познатия им Уолтър Скот. Но в баладата на Уолтър Скот за великия шотландски пророк и поет той е наречен само Томас Поета. Не е посочена фамилията му, която по това време не е била достатъчно утвърдена и известна. И неговата Кула никога не се е наричала Learmonth Tower - и досега я наричат Кулата на Томас. Както се твърди в шотландските източници, фамилията Лермонт по отношение на рода на Томас Поета се утвърждава едва към 16 век. Дори се предполага, че поетът Томас бил женен за наследница на семейство Лермонт и е било необходимо да мине известно време, за да признаят и самия него за Лермонт.

Камъкът на Ейлдонския хълм и зад него двете преплетени дръвчета, Томас и кралицата на феите

В официалните документи това за първи път е станало през ХVІІ век, когато в Регистъра на Единбург, в древните писания, принадлежащи на рода Лермонтов от Балкъм било записано: в “Генеалогията на почетната и древна фамилия Лермонт” за родоначалник е признат Лерд от Ерсилмонт, след който идва Томас Лермонт. Той е бил известен още и като автор на ранна версия на “Тристан и Изолда”. Но може би много сложната мелодика, сложната форма на стиха е попречила да се утвърди в света тази лермонтовска версия на народното предание.

Ние, със сина ми Григорий, келтолог, тръгнахме за Ерсилдон, или по днешному - за Ърлстън, намиращ се в пограничните райони на Шотландия, след като посетихме другите известни замъци на рода Лермонт, но тъй като все пак родът започва в този пограничен район с Англия, ще започна описанието на пътуването ни от Кулата на Томас. Тръгнахме с автобус от Единбург. В Ърлстън не намерихме никакви туристи, никакво туристическо бюро. 

Нашият Лермонтов там не е познат, а другите Лермонтови не са много известни и значими в Шотландия, пък що се отнася до техния древен родоначалник Томас Стихотвореца, то неговата древна мистична история за сега още не е попаднала в туристическите пътеводители. Пътуват повече до езерото Лох Нес, за да видят макет на мнимото чудовище. Може би е омагьосващо самото пророчество на Томас, който сам не е пожелал да съхрани паметните места. Напускайки своята Кула, отивайки при елфите, той казал: “Прощавай мой роден дом - замък Ерсилдон! Ще лежиш ти в развалини. Зайка със своите зайчета ще лежи в твоето огнище. Прощавай, сребърна река Лидер, никога повече няма да те видя! Но и в кралството на феите ще си спомням за теб. Печална моя съдба! На земята тъгувах аз за кралицата на феите, а в нейната страна ще тъгувам за теб, край мой роден! Никога няма да забравя твоите зелени планини, езера и реки! Прощавай, Шотландия, и помни моето слово: никога няма да бъдат унищожени на твоята земя смелите войни и истинските певци”. Той също обещава да се върне някога от омагьосаното кралство.

И наистина от неговата Кула е останала една развалина в двора на немноголюдно ресторантче и никакви паметни знаци в самото селище. И зайка със зайчетата си, както ми каза Джон Мак Кей, собственикът на ресторанта “Кулата на Томас”, живеела тук, когато той преди двайсет години купил развалината на Кулата. Никакви туристически книжки, картички или сувенири на Кулата.

Поразително е, че за самия Томас знаят абсолютно всички шотландци, знаят и за реалното му, не мистично същестуване в далечното минало. Знаят за пророчествата му, преиздават ги - последно през осемдесетте години на ХХ век. И никакви туристически сламки. Може би шотландците го пазят само за себе си? И стои тихо развалината в горда самота.

Впрочем, аз бях дори доволен от тази безлюдност. След малко повече от час ние се добрахме от Единбург до Ърлстън. Слязохме на спирката, веднага гостоприемни провинциалисти ни разказаха за нея, как да стигнем пеша до развалините на Кулата, които се намират някъде в края на градчето. Вървим километър-два, стигаме до ресторантчето, което така и се нарича  “Rhymers Tower”, разположено на пътя за Мелроуз, към старинното абатство, което преди това вече бяхме разгледали. Търся с очи развалините на Кулата, но не ги виждам. Отиваме към ресторантчето, зад тезгяха намираме собственика му Джон Мак Кей, разказваме му, че сме пристигнали от Русия, за да видим Кулата на Томас Лермонт, далечен прадядо на руския гений, а и да посетим и други места, свързани с неговото име. Джон е чувал за Михаил Лермонтов, но за двайсет години, откакто работи ресторантчето му, нито един руснак не се е обръщал към него. А иначе няма как да стигнеш до Кулата на Томас, без да минеш през ресторантчето на Джон. Работата е в това, че Джон Мак Кей е купил това историческо място, а Кулата на Томас се намира в двора на ресторанта. От една страна, ето ги  язвите на капитализма, да си купиш мавзолей, или Тархани, или Михайловское, и да ги използваш за своя изгода. От друга страна, Джон е длъжен да поддържа тези развалини и сякаш държавата е преотстъпила в частни ръце съхранението на историческите и литературни паметници.

                          Паметната плоча на развалините на кулата на Томас

По стените на заведението са окачени илюстрации на легендата за срещата на Томас със кралицата на феите, излизаме на верендата: точно пред нас са развалините на древната кула от дванайсти век, където може би е живял и работил великият шотландски поет и прорицател. Реалното му съществуване е доказано. Историците дори споменават повече или по-малко точни дати на раждането и смъртта му - от 1220 до 1297 година. За него пеят народни балади, една от тях блестящо е превел Сергей Маршак - “Томас Стихотвореца”. За него са писали Киплинг, Уолтър Скот, Джон Толкин. Той е дори един от мистичните герои от “Нощен патрул” на Сергей Лукяненко. 

Поръчах си в Британия книгата с неговите пророчества, неотдавна отново преиздадена. Надявам се от нея да се заинтересуват и руските издатели. Няма ли да бъде интересно да се прочете: “Томас Лермонт. Пророчества”. Съчетаването на мистиката и пророчествата с паметта за нашия руски гений. Сигурен съм, че и в днешното нечетящо време, книгата с пророчествата на Томас Лермонт ще се изчерпи.

Уолтър Скот пише: “Паметта за него се пази и почита. Дървото Ейлдон, под чиято сянка е произнасял предсказанията си, днес вече не съществува, но това място е отбелязано с голям паметник, наричащ се Камък на Ейлдонското дърво”. Истински шотландски патриот, пленен от мистичния лик на Томас Лермонт, Уолтър Скот даже купува през 1812 година владението Абботсфорд, където влизат и Кулата на Томас, и Долината на Стихотвореца, и ручея на Горския дух, и знаменития Камък при Дървото от Ейлдон - там, според преданията, Томас е изричал пророчествата си, там е целунал кралицата на феите по алените устни. Така че обхождайки тези ручеи, камъни и долини, същевременно посетих и местата, свързани с Уолтър Скот, който ми е любим писател от дете.

                          Развалините на Кулата на Томас в двора на ресторантчето

Според една от версиите, при знаменития Ейлдонски дъб е имало таен вход към кралството на феите. Затова и Томас се е срещнал с кралицата при дъба, затова и там произнася, след връщането си от кралството на феите, своите пророчества. Дъбът, естествено, от ХІІ век не е оцелял, но каменната плоча с надписа е останала. На същото място.

На това място, с паметния надпис, ни закара с автомобила си собственикът на ресторанта “Кулата на Томас” Джон Мак Кей. Близо до камъка неотдавна са посадени две преплетени дръвчета - съвременен сантиментален символ на любовта между Томас Лермонт и вълшебната кралица на феите. Може би под тези дървета е входът към вълшебното кралство?

За пророчествата му ще поговорим по-късно, но ме порази факта, че за Томас Стихотвореца знаят почти всички в Шотландия, а към Кулата, към легендарния Ейлдонски хълм на великите му пророчества, почти не се стремят. Щом има ресторант, значи го посещават, но да кажем, че е пълен, да кажем, че до Кулата на Томас се организират екскурзии, не бих рекъл. Всичко се изпълнява съгласно неговото собствено пророчество и пожелание. Върху Кулата на Томас има закрепена почетна плоча, поставена от Единбургската Асоциация на пограничните графства през 1984 г., на която са написани строфите от пожеланията на Томас: “Прощавай, бащин дом! За дълго се прощавам със замъка древен. От днес ти никога не ще си вече място за тържества, за пирове и слава.” Познал е! Никакви пирове и тържества. Макар че ние, със сина ми, разбира се, споменахме древния прадядо на нашия Михаил Лермонтов не само с добра дума, но и с чаша шотландско дванайсетгодишно уиски. В самото селище намерихме собственичката на малък хотел, събираща всички легенди за Томас Лермонт. Тя е член на неголямото краеведско общество “The Friends of Thomas Group”. Те дори са издали книжка  за поета и прорицателя, споменавайки в нея и за руския поет Михаил Лермонтов. Тя каза също, че досега не е срещала руснаци в Ърлстън, които да са се интересували за Лермонт. Разказа ни и известни шотландски легенди за своя земляк.

Естествено, разходихме се и до Ейлдонския хълм, където според легендата почиват крал Артур и неговите рицари, с които са свързани почти всички легенди в Шотландия, спуснахме се и към река Туийд. Ейлдон е висок хълм с три върха, който се простира до градчето Мелроуз.

                                                     Ейлдонският хълм

Според легендата, още като юноша Томас среща на Ейлдонския хълм, до мощния разклонен дъб, прекрасната кралица на феите, която го пленила с красотата си и която той не се побоял да целуне по устните, заради което и бил изпратен за седем години във вълшебното кралство.

Те препускали с вълшебни коне и пред тях се открили три пътя. Единият бил обраснал с тръни, немноголюден - път на Истината, който според християнската версия води в Рая; вторият - равен и многолюден, широк,  за всички „алчни тълпи край трона” - път на Лъжата, водещ към ада. А третият път, по-скоро поетична пътечка, водела към вълшебното кралство на елфите и феите. Отначало, според легендата, заспалият под дъба Томас помислил, че красавицата е Дева Мария, на която се покланят всички католици, но кралицата на елфите и феите отвела Томас в друго, честно казано, не толкова християнско, а езотерично царство, това на мистичната мъдрост, на мистичните пророчества. Може би заради това и сега Англиканската църква не признава мъдростта и величието на Честния Томас. Защото е потвърждение за устойчивостта на шотландското езичество. Планинците с удоволствие ходят и сега в християнските храмове, изпълняват задължителните ритуали, но не забравят нито Осиан, нито Томас Лермонт, нито другите велики и мъдри езичници.

И така, Томас и неговата кралица тръгнали по третия, мистично-вълшебен път. Преди връщането му в къщи, кралицата му дала една ябълка, която щом изяде, Томас е обречен не само да предвижда бъдещето, но и да говори винаги истината, колкото и горчива да е тя. Той се завърнал след седем години. И станал Честният и Верният Томас. Не се побоял да каже на крал Александър ІІІ за скорошната му смърт, предвидил изхода от битката при Банъкбърн и при Флодън, обединението на Шотландия и Англия под властта на краля от рода на Брус, пришълец от Франция.

Ще бъде син на френската кралица,
ще управлява цялата Британия;
от рода на Брус ще е по кръв
от девето поколение, предвиждам.

Той пише и за разорението на родното огнище - „когато зайка ще доведе зайчетата си върху камъните на огнището”, и за угасването на Лермонтовия род…

Някои от пророчествата му са се изпълнили след двеста или триста години. Има две неизпълнени:

Йорк е бил, Лондон е, Единбург най-добър ще стане
от трите града, времето кога настане…

Е, какво, Шотландия сега откровено върви към своята независимост, която ще промени и историята на Англия. А Единбург наистина е един от най-очарователните градове в света.

И още едно пророчество на Томас Лермонт, този път мрачно, отнасящо се до цялото човечество:

Когато кравите от Планината излязат на земята
ще настъпи Страшният съд.

Тоест, ще настъпи краят на света. Кравите от Планината са два големи камъка, излизащи от залива. За изминалите осемстотин години тези два огромни камъка вече наполовина стърчат от водата. Морето отстъпва от бреговете си. Някога тези два камъка ще излязат на земята, ако хората не им помогнат навреме отново да се потопят в морето.

След няколко години пророчества, за Томас, по време на кралски обед, идват елен със сърна и го отвеждат във вълшебното кралство завинаги. Това станало през 1297 година. Но в пророчествата си той пише, че след много години ще се върне на земята млад. И отново ще се докосне до арфата, и пак ще пише стихове.

И аз ще дойда тук, но без да ви позная,
о, струни звънки…

Не е ли това неговата душа, която след повече от петстотин години намерила ново пристанище в тялото на далечния му руски потомък Михаил Лермонтов? Не е ли от него същият велик поетичен и пророчески дар, и не са ли тъкмо него обкръжавали всички тези сенки от мистичните светове.

(следва продължение)


Российский писатель, 12. 07. 2011