Владимир Бондаренко

превод: Литературен свят

Некролог

В събота вечерта на 15 октомври си отиде след продължително боледуване един от главните наставници и пазители на руските писатели Феликс Теодосиевич Кузнецов, критик и литературовед, член-кореспондент на РАН, централна фигура в литературния процес на цялата страна през седемдесетте-осемдесетте години.

Феликс Теодосиевич е роден в вологодското село Маниловица, в Тотемски район, на 22 февруари 1931 г. Живя осемдесет и пет години. И колко ярко ги преживя. Това беше откровено пасионарна личност и своята немалка енергия той изцяло отдаде на руската литература, на руските писатели. От млад е бил същевременно и бунтар, за което едва не са го изгонили от Московския университет, и организатор, на когото просто бе отредено да ръководи големи колективи - било на бунтуващи се студенти, било на недоволни интелигенти, било на писателски организации. Също от млад той е бил закърмен със здрав северен руски дух, впрочем, както и всички истински северяни; либерали у нас никога не е имало.

Tака от Севера дойде, даже не дойде, а нахлу вологодската команда в нашата литература: Николай Рубцов, Василий Белов, Виктор Астафиев, Василий Оботуров, а с тях и Фьодор Абрамов от Архангелск, и моите петрозаводчани Дмитрий Гусаров и Дмитрий Балашов. И всички попадаха поради своята рязкост и прямота в опасни затруднения. Всички бяха заплашени от разгроми. И всички ги вземаше под своето надеждно крило секретарят на ръководството на Съюза на писателите на СССР, ръководителят на московската писателска организация Феликс Кузнецов. Той спасяваше стиховете на Рубцов и прозата на Белов, спасяваше от изключване от партията за прекомерна рускост Сергей Семанов. И това беше не лично кузнецовско благодеяние, а разбираната от него северна руска съборност.

Ще посоча пример от моя живот. За статията ми «Съкровеното слово на Севера» в списание «Север» през 1973 г. някой си литературен чиновник Суровцев в «Правда» ме нарече проводник на «антиленинска линия в литературата». Разглеждано било и цялото списание за публикацията на пленум на Съюза на писателите. А именно в тези дни ме приемат в Съюза на писателите и лидерът на московските писатели Феликс Кузнецов казва в секретариата по приема: «След като и в «Правда» го ругаят, как да не го приемем в Съюза на писателите» (цитирам по стенограмата).

Разбира се, при такава открита патриотична позиция той имаше и немалко врагове. Има ги и досега. Макар че малцина от московските писатели са направили за писателския съюз повече от него. От вяла московска организация той създаде боен център на руската литература. Там имаше истински творчески живот. Също така той прероди и ИМЛИ, след като стана негов директор, създавайки от унилия академичен институт център на световното изучаване на руската литература.

Мисля, че без всякакви думи на помен още дълго ще го помнят и приятелите - колеги, съратници, и враговете - опоненти, лъжци и фалшификатори.

Добрият спомен за него трайно съществува в съвременната руска литература. Не можеш да я премахнеш с никакви негови грешки или недостатъци. Но да беше и само книгата му за Михаил Шолохов и «Тихият Дон», зачертала цялото лъжешолоховознание, която стана за мнозина продължение на самия Шолохов, здраво звено, съединяващо южните руски писатели и тези от севера.

Голяма руска личност. Вечна ти памет, Феликс, и на земята, и на небето!