Григорий Петрович Климов, (псевдоним на Игор Борисович Калмиков), руски писател, е роден на 26 септември 1918 г. в град Новочеркаск, Ростовска област, в семейство на лекар. Завършва през 1941 г. Новочеркаския индустриален институт със специалност електротехника. Участва във войната, попада на Ленинградския фронт. През 1945 г. завършва Военно-дипломатическата академия в Москва. Изпратен е на работа в Берлин като главен инженер на съветската военна администрация в Германия. През 1947 г. избягва в Щутгарт, Западна Германия, където започва първата си книга, която е публикувана по-късно под заглавието „Песента на победителя” под псевдонима Григорий Климов. Книгата е преведена на няколко езика и се разпродава в 17 милионен тираж, а Холивуд я екранизира. През 1949-1950 г. работи в ЦРУ по строго засекретената тема „Подриване на комунистическата система с помощта на хора от специален тип – с комплекс за власт (комплекс на латентната хомосексуалност на Ленин)” с кодово название „Харвардски проект”. В рамките на харвардския проект са се разработвали разнообразни методи за психологически агресии като се използвали в ролята на вирус психически ненормални хора, които писателят нарича „легионери на сатаната”, тяхната роля е да заразяват обществото, като ракова клетка, да парализират здравите му сили, да внасят хаос в съзнанието, да поддържат социална неустойчивост в обществото. По-късно остро осъжда участието си в Харвардския проект. През периода 1951–1955 год. е председател на Централното обединение на следвоенните емигранти от СССР (ЦОПЭ) и главен редактор на списанията „Свобода“ и „Антикомунист“ (последното на немски език). През 1958–1959 г. работи като консултант в Корнелския проект в Ню Йорк, където се занимава и с различни психологически изследвания, свързани с неуспешното Унгарско въстание от 1956 год. През 1958 г. постъпва на работа по специалността си в проектантско бюро и се оженва. Изпратен е във Виетнам като член на приемна комисия по електрически инсталации на помещения в строящо се военно летище. В останалото време през 60-те живее като типичен среден американец, без особени събития. През 1970 г., на 52 години, напуска работа и живее от доходите на акции и публикации. През същата година Климов публикува „Князът на този свят”, след пет години следва и нейното продължение „Името им е легион”, последвана от „Протоколи на съветските мъдреци”. Член на Съюза на писателите на Русия. Тиражът на книгите на Григорий Климов надхвърля милиони. Автор на книгите: „Машината на терора” /1951/, издавана по-късно под три заглавия: „Берлинският Кремъл”, „Крилата на крепостния”, „Песента на победителя”; „Князът на този свят” /1970/; „Дело 69” /1973/; „Името ми е Легион” /1975/; „Протоколи на съветските мъдреци” /1981/; „Червена Каббала” /1987/ и „Божият народ” /1989/. Последните три книги са представени във формата на конспекти от цикъл лекции по висша социология, предназначени за избраници от командния състав на КГБ, Генералния щаб, правителството и ЦК на КПСС в навечерието на перестройката. На български са издадени: „Княза на този свят”, ИК „Юнион 21” /2005/ и „Протоколите на съветските мъдреци”, ИК „Юнион-21” /2006/. Умира на 10 декември 2007 г. в Ню Йорк, САЩ. Григорий Климов и сега е изключително четен автор в Русия.

Публикации:

Проза:

ИЗ “ПРОТОКОЛИ НА СЪВЕТСКИТЕ МЪДРЕЦИ” /1981// брой 5 януари 2009

МОИТЕ КНИГИ ВЪРШАТ ДОБРО ДЕЛО/ превод: Георги Ангелов/ брой 6 февруари 2009

ПРИТЧА ЗА ПРАВДАТА И КРИВДАТА/ превод: Георги Ангелов/ брой 7 март 2009

Интервю:

ГРИГОРИЙ КЛИМОВ: “ВСИЧКИ ТЕ СА ШАЙКА ДЕГЕНЕРАТИ”/ брой 25 януари 2011

АЛБУМ