превод: Георги Ангелов

Разговора води Владимир Бондаренко

Като че ли подобни хора стават все по-малко – изчезват като вид. А може и да не е така. Защото на повърхността: на телевизионния екран, на обложките на лъскавите списания – плават едни и същи лица, както и преди три, пет, десет години, омръзнали ни, програмирани за определени думи и действия, не предизвикващи нищо друго освен раздразнение и прозявки. Истинските руски интелигенти, такива като Олег Платонов, остават «извън кадър». Макар че именно те са солта на нашата земя, нейната същност, нейният дух. На гости ни е известният руски историк, публицист Олег ПЛАТОНОВ.

– Олег Анатолиевич, за Вас се разпространяват легенди. Вие сте от породата на руските подвижници. Това, което правите, се върши обикновено от цял институт. Как възникна Вашата мощна философска организация, замислила цяла двадесеттомна «Енциклопедия на руския народ»? Кой Ви поддържа?

– Не трябва прекалено да се надценява моята личност. Когато едва започнах да въплъщавам замисъла си, бях част от големия колектив на Обществото за опазване на паметниците, появило се в началото на 80-те години.Това бяха руски патриоти, които искаха положителни промени в страната си, за да насочат развитието й в руслото на националните православни истини. По онова време имаше две сили у нас. Едната чакаше реформи, съответстващи на националния характер, а другата, по-многобройна, клонеше към западния път, т.е. към космополитизма.

Един от центровете на руското патриотично възраждане стана ВООПИК (Всесъюзно общество по опазване на паметниците на историята и културата), в работата на което участвах активно. Ние помагахме да се възстановяват исторически паметници, но всеки от нас стана учен-нелегален по възраждането на историческата Свята Рус. Аз започнах да пиша книга по история на руския народ от най-древни времена до наши дни. Постепенно около мен се създаде цял колектив от съмишленици. Събирахме материали и много пътувахме по историческите места на Русия. Интересуваха ни не само древните паметници, не само православните храмове, древните манастири, но и местата, където са се родили и живели нашите руски подвижници, мислители, които по онова време никой не знаеше. Това беше началният етап. По-късно той стана за мен отправна точка за създаването на «Енциклопедия на руския народ».

През 80-те години имах вече няколко ръкописа, но пишех за чекмеджето, както Александър Солженицин, но той беше писател-нелегален, а аз – учен-нелегален.

Първият етап от работата завърши със събирането на материалите и подготовката им за създаването на важни исторически концепции. Всичко това влезе в книгата ми «Святата Рус. Откриване на руската цивилизация». Без лъжлива скромност мога да кажа, че въведох първи понятието «руска цивилизация». Мнозина приемат и досега този термин на нож. Но той се счита за напълно обоснован и общоприет от повечето сериозни учени.

В края на 80-те години за първи път се срещнах с големия руски подвижник и философ – митрополит Йоан (Сничов). Срещите ни не бяха толкова много, но той просто ме порази с дълбочината на мисълта си. След толкова години го оценявам и като историк: за края на XX век владиката Йоан беше същото, което е бил Йоан Кронщадски в края на XIX – началото на XX в. Той формулира за руснаците най-висшите духовни задачи, които сега стоят пред обществото и страната. Той сякаш ми каза: Върви след мен. И аз тръгнах. Срещата с него, трудовете му определиха целия ми по-нататъшен живот.

В православието дойдох в средата на 70-те години. Отначало тайно, защото работех в голям научноизследователски институт, бях защитил кандидатска, а после и докторска дисертация, и да разкрия мислите си пред началството би било равносилно на уволнение. Макар че в края на 80-те години двоемислието така ми омръзна, че бях готов да стана метач, пазач, само да се занимавам с любимата ми работа.

– И все пак, кой сте Вие, Олег Анатолиевич? Къде сте роден? Къде сте учил? Кои са родителите Ви?

– Баща ми цял живот работи в отбраната като инженер, изпращаха го на най-различни обекти. Дълго работи в Свердловск, където съм роден през 1950 г. После баща ми беше директор на завод недалеч от космодрума Мирни – в Архангелска област, в Плесецк. И затова моето детство мина далеч от Москва. Мама се грижеше за нас със сестра ми.

Учих в икономическия факултет на Московския кооперативен институт. Там се запознах с много интересни хора, които бяха изпратени при нас от водещите вузове на Москва за опърничавост. Андрей Тихонович Мендаров стана моят първи научен ръководител и наставник. Той беше някога виден икономист, съветник на Маленков. И по-късно продължи да ми помага, да ме насочва, да ме поддържа.

Кандидатската си защитих по трудови ресурси на Америка, а докторската – по социология на труда в САЩ. Така че работех в института като американист, специалист по американска икономика. Впрочем, познаването на икономиката ми помогна и в изучаването на историята. Ние подготвяхме за политбюро на ЦК на КПСС и за други учреждения закрити справочници с тираж 30-40 екземпляра. Работата над такива материали ни откриваше достъпа и към различни затворени архиви. Там се запознах с много видни специалисти, които по-нататък ми помагаха и ми помагат в събирането на материали за историческите книги.

– Значи сте станал икономист, а историята е останала като увлечение?

– Да, историята изучавах сам.

– Подобен път на историческото самообразование, заедно с дълбоките системни икономически знания, мисля, Ви дава голяма свобода. Вие вече сте знаел какво да търсите в историята. Не сте бил обременен нито от либералния подход към историята, нито от марксическия. Вероятно само така може да се създаде свод на руската национална история. Даже при такива искрени патриоти като Аполон Кузмин, са силни рудиментите от предишни школи. Аз вървях по същия път в литературната критика. Бях инженер-химик, влюбен в литературата, но вече учейки в Литературния институт, предпочетох да вървя по свой път.

– Напълно вярно. Имах свобода на избора. Но много ли имаха възможност да получат нужния материал? За изучаването му ни пробутваха съветски методики, съставени по правило от либерални професори-прогресисти, а за желаещите да се поровят в библиотеките съществуваше дореволюционната литература. Но както по-късно разбрах, дореволюционната историческа наука основно се е опирала на либералните догми. И едната, и другата, по същността си, отричаха историческа Русия. И двете направления бяха антируски, антинационални. Невярна е и либералната дореволюционна история, невярна е и съветската. Руската историческа истина е извън тези концепции, и аз отхвърлих и двете, макар че охотно запомнях и записвах цялата фактология. Спорех не с фактите, а с техните интерпретации. По онова време се чувствах като събирач на знания.

– И ето, отказвайки се от двете концепции, разбирайки отсъствието на руската гледна точка и в речника на Брокхауз и Ефрон, и в речника на братя Гранат, и в съветските енциклопедии, сте решили да създадете своя руска енциклопедия на историята?

– Да. Когато през 1997 г. започнах да работя над първия том на енциклопедията, разбрах, че не трябва да се опирам на нито една от вече съществуващите. Всяка е тенденциозна по своему. Брокхауз и Ефрон е много богата енциклопедия с ценни факти, но обработката им е в либерален дух. Гранат също е великолепна сбирка от исторически сведения, но интерпретирани в социалдемократически дух. Южаков е някъде по средата.

Помислих си, може би истината е някъде в чужбина? Прочетох и «Британика», и Американската енциклопедия. Всичко, което се отнася до Русия, е в същия либерален дух. Всички православни ценности са дадени или формално, или са изопачени, или въобще се премълчават. Личностите се дават избирателно.

– Национална Русия винаги е премълчавана от всички именити историци. Правата на руския народ никога не са интересували интелигенцията, православието е било осмивано, литературата е била разглеждана или от дворянска, или от марксистка гледна точка. И Вие се оказвате в някакъв смисъл първопроходец. Но ако се говори за емигрантска Русия, там са 80 процента последователни привърженици на православния и монархическия път на развитие, макар че в печата господствали същите Милюковци и Кизеветеровци.

– Така е. Много пътувах по емигрантските центрове, събирах патриотичната част от нашите учени и разбрах, че националното направление в историята е съществувало много оскъдно и в руската емиграция. Преди всичко искам да отбележа работите на Иван Солоневич, истински национален историк, после – Борис Башилов от втората вълна на емиграцията. Може би на Солоневич не са му достигали систематични знания, но той гениално е формулирал много задачи на руската национална мисъл. Борис Башилов също не е бил професионален историк, но и той поставя множество важни задачи, които са му позволили да проникне до сърцевината на народния живот.

– Аз също много години се занимавам с историята на втората емиграция, условно наречена от мен «Архипелаг Ди-Пи». Тя, разбира се, е най-много национално ориентирана. От нея произлизат редица писатели, поети, историци и мислители от руското направление: Николай Улянов, Борис Башилов, Борис Филипов, Николай Нароков, Абдурахман Авторханов, Николай Рутченко и други.

– Те са преживели и лични трагедии, и трагедията на войната. Животът на всеки един от тях не е бил лек, налагало се е да пътуват по различни страни. Впрочем, съдбата не е глезила и Иван Солоневич. Но те формулирали най-главните задачи на руския национален живот. Въпреки че не са знаели и разбирали много неща, те са чувствали главното.

– В изучаването на историята в Русия има три периода. Отначало се формирала самата историческа наука, писали първите си книги Карамзин, Костомаров, Ключевски, после почти всичко смачкала либералната кохорта историци. Тя била сменена от съветската историческа наука. Само далеч от родината, някъде в Аржентина или Америка, се трудили руските национални историци от двете вълни на емиграцията. И едва сега, във Ваше лице, виждаме възраждане на руската национална историческа наука. Но и Вашата енциклопедия се стараят да не забелязват, да игнорират.

– Както вече споменах, имах две опорни точки. Първата беше Обществото за опазване на паметниците, втората – владиката Йоан, мой някогашен нравствен камертон. Именно той ми обясни националната задача. Не като някакъв догмат, а като жива задача за изучаване на народния живот. Извън православната вяра за руския човек не може да има пълноценен живот. Извън вярата съществува само празнота. Тя може да бъде запълвана с пари, секс, обществено положение, връзки, популярност, но всичко това са химери. Отсъствието на духовност поражда суета и алчност. И за да запълнят вакуума, хората му отпускат края. Питам го: «Владико, и какво трябва да правим? Просто да вярваме?» Той отговори: «Пътят на руските хора е пътят към Святата Рус. А какво е Святата Рус? Това е благодатното свойство на руския народ, правещо го крепост на християнството в целия свят, жертвеното служение на идеалите на доброто, истината и справедливостта, спечелването на Святия Дух. Стремежът към преобразяването на душата направи руснаците новия богоизбран народ». Но избран не в смисъл на противостояние на другите народи, а в първенството в борбата със световното зло.

– Формулирайки в енциклопедията си идеята за служение на руския народ, какво разбирате под руска национална идея?

– Тази идея ни формулира владиката Йоан. Какво е Свята Рус? Според неговото учение, това са няколко ясни позиции: преди всичко дълбока вяра в Бога, неразривност на човешкия живот с вярата, дълбока цялостност, без вяра човек съществува само на биологично ниво. Това е съборността, разтварянето на човешката личност в своя народ и в своята църква. Съборността дава истинската свобода. За това неведнъж е писал и философът Лосев. Какво е свобода? Това е Бог, живот в Бога. Това е липсата на алчност, преобладаването на моралните принципи над материалните блага. Пренебрежение към вещите. И, накрая, една от чертите на човека на Святата Рус – това е дълбокият патриотизъм. Любовта към своето Отечество е преддверие към Небесното Царство. След вярата в Бога, подчертаваше владиката, патриотизмът е най-висшето духовно чувство на човека. Тези черти направиха руския народ богоизбран в съпротивата на световното зло. Всичко, което става в света, е същностното противоречие между Талмуда и Новия Завет. Това противоречие се е изразило ярко още в епохата на Възраждането. Философът Лосев чудесно е казал, че в епохата на Възраждането започват развитието си две форми на сатанизма: капитализмът и комунизмът. И всяка от тях отрича същността на християнството. Този конфликт е предопределил цялата по-нататъшна съдба на човечеството. В наше време тези две форми са се слели в едно.

– А какво се случва сега в страната ни?

– Съединяване на либералната линия на развитие, по която се движи западният свят, и линията на остатъчния социализъм. Сключен е определен съюз между тези антихристиянски форми на развитие. Америка върви по пътя на Съветския Съюз, взема под внимание комунистическия опит на влияние, домогва се към световно господство. Кой сега може да й попречи? Управляемата демокрация с цялата си мощ отмести от историята всички противостоящи й сили.

– Нужен е талант на историк, изследовател, талант на архивар, способен да води напрегнато изследване, да стои с часове в архивите и да получава наслада от новите открития. Един ще прегледа стотици папки и нищо няма да види, а друг изведнъж ще направи световно историческо откритие.

– Трябваше с години да седя и да разглеждам едва ли не под лупа откъси от различни книжа. Понякога преглеждаш десетки папки – и не намираш нищо. И изведнъж – интересни факти. Създадох кръг от нови сътрудници, съратници, своя изследователска група, в която влязоха и бивши работници от спецслужбите, и професионални историци, общо шест-седем души. Сам човек с такава огромна маса от нова информация не би се справил. Но всички заедно успяхме за кратък срок да постигнем значителни резултати.

– Вашият опит за създаването на двадесеттомна руска национална енциклопедия (от която са излезли пет тома, а шестият се подготвя) – е явен и скрит противовес на много други либерални справочници и речници.

– Енциклопедията има много разклонения. Моята последна среща с митрополит Йоан в Петербург продължи три часа, а след десет дни той внезапно почина. Когато за последен път го видях, той беше в прекрасна форма. От него струеше мощна духовна енергия. Аз записвах онова, което говореше. И след тази среща окончателно съзрях за публикуването на енциклопедията. Все се съмнявах: ще бъде ли по силите ми и на моите съратници да създадем двадесеттомник, но владиката каза: на руския човек е необходима нова руска енциклопедия. Той посочи такъв пример: в средата на XVI век митрополит Макарий се заел със съставянето на Чети-минеи. Това бил свод съчинения – равносметка на руската духовност по онова време. Излезли 12 тома. Обръщайки се към мен, владиката каза: дошло е време да се опита на нов етап да се събере всичко най-добро, което съществува в руската духовност, и то да стигне до обществото. Всичко, което е пораснало от дървото на Свята Рус.

Сега хората са превръщани в работен добитък, мислят само за това какво ще ядат, какво ще купят, как ще преживеят. Цялото ни общество активно е въвлечено в надпреварата за потребление. Човек престава да бъде човек. А по телевизията въртят само американски филми или наши фалшификати в стила на Холивуд, което е още по-лошо. Имах няколко срещи във «фабриката за звезди», и чух такива изказвания: “ние създаваме онова, което хората искат, удовлетворяваме жаждата им за развлечения. Те седят, пият бира, бърборят и покрай това дрънкане гледат нашата продукция. Тя не трябва да им пречи. Всеки път трябва да се измислят нови трикове, за да не скучае зрителят.” Работещите в киноиндустрията са достатъчно цинични и сами презират хората, за които правят филмите.

– Руският човек е винаги отворен и доверчив. И това е добра черта. По-добре е сто пъти да сгрешиш в хората, отколкото предварително да се отнесеш към тях с недоверие и вражда. Само всички заедно сме способни да отстояваме националните ни интереси. Но сега някои известни патриоти са обладани от дълбок песимизъм, не виждат никакво бъдеще пред Русия: едно-две поколения и… край на Русия. Как виждате изхода от задънената улица?

– Не се съмнявам, че Русия ще устои, ще издържи, ще победи всичките си врагове. Нашите врагове днес се намират на края на бездната. Хората, считащи себе си за победители в борбата с Русия, са изпаднали в дълбок транс. Те свеждат целия смисъл на съществуванието си до проблемите за нефта, суровините, т.е. до чисто материални проблеми. Но човек все пак не е роб на вещите, колкото и ценни и важни да са те. Пълната бездуховност на нашите опоненти не им дава възможност да отговорят на днешните предизвикателства на света. Наистина, има много основания за песимизъм, но Бог поруган не остава, и Неговите истини никой не може да опровергае. Трябва твърдо да вярваме в ценностите, които носи в себе си Русия. И всеки на своето място трябва да създава онова, което е по силите му. Със силата на духовната мощ ще победим всичко гнило. Америка днес е главният ни противник. Но това е колос на глинени крака. Мощта й има икономически характер. Но реалната й икономика е не повече от 20%. Всичко останало е пирамида, която във всеки момент може да се срути. Написах книгата «Защо ще загине Америка?», но същият проблем повдига и Джордж Сорос. Америка е в безизходица.

Трябва да се боим от друго. Заради Америка може да загине и цялата бяла цивилизация. В бялата раса се вля отровата на талмудизма, отрови я и я направи безпомощна пред своите врагове. Талмудизмът разрушава всяка вяра, в това число и самият юдаизъм, евреите също ще загинат с цялата бяла раса. Но в Русия засега още цари православието и тази световна беда може да ни отмине. Ние не трябва да позволяваме да ни въвлекат в тази схватка, по-добре да се държим настрани от западния свят. Ако успеем да се удържим от общата световна беда, тогава у нас ще се възцари Святата Рус. Мисля, че ще подтикне към гибелта на западната финансова и икономическа пирамида жълтата раса, която е силна със своето духовно начало.

– А няма ли да загинем всички ние с цялата бяла цивилизация?

– Уверен съм, че отначало ще рухнат Америка и Западът. А после вече ще започне нова ера в световната история.

– Не е ли спасителна за излизането от световна схватка между бялата и жълтата раса идеята за евразийството? Може би не трябва да се противостои на нашите ислямски народи, а да се сключи с тях съюз?

– Това е чисто механистичен подход. Не мисля, че подобен съюз ще бъде траен. Никой не знае какви Армагедони ни чакат. И Америка вече много добре разбира тази опасност. Може би тя иска да се предпази от опасността с руския щит, но няма да се получи. Ние имаме свой, руски път.

– Да се върнем към Вашата «Енциклопедия на руския народ». Каква е целта й, нейната свръхзадача?

– Този свод се създава не като паметник, а като импулс за нови открития и завоевания. Бог е правил от неизбраните народи – избрани и, обратно, първоначално избраните е проклинал и е прогонвал от себе си. Ние, някога преследваните, придобиваме мощ. Но за силата са нужни знания. Ние ще ги дадем на хората.

Трябва мъжество, за да се издържи. Мъжество, за да се победи.

11 декември 2008 г.