Владимир Бондаренко

превод: Литературен свят

Василий Иванович отдавна и тежко боледуваше. Слава Богу, доживя до 80 години, съвсем наскоро отбелязахме този юбилей.

Василий Белов е голям руски класик от втората половина на ХХ век. Беше му дадено изначалното разбиране на селския народен живот, който си отива пред очите ни. Белов като че ли затвори очите на руската селска цивилизация. Тази цивилизация съществува от памтивека и свърши веднъж завинаги. Русия ще я има, руснаците ще ги има, но тази Русия вече никога няма да я има. Белов и неговите приятели-колеги - Распутин, Астафиев, Абрамов станаха свидетели на края на селото. Те бяха последния дъх на великата селска цивилизация. Иван Африканович на Белов от „Обикновена работа” е последният народен традиционен руски герой.

Белов беше много интересен човек. До старoст остана рязък, своеобразен, не се стесняваше в изразите. Спореше даже с приятелите. Още повече с началниците, които изобщо не признаваше.

Неслучайно Белов не искаше да напусне Вологда. Той и от своята Тимониха не би се преместил. Но там за писател е тежко да живее - селото е доста далече от Вологда, няма достатъчно условия за работа. Но Белов не пожела да напусне Вологда и да се премести в Москва даже по времето, когато стана световно известен. Завеща и да бъде погребан в Тимониха. Не знам как ще стане, но и аз така бих постъпил. Тогава на картата ще се появи още една Ясна Поляна, още една руска сакрална точка.

Онова, което написа Василий Иванович Белов е истинска руска класика. Белов е велик руски писател, произведенията му са продължение на литературата на Толстой, Лесков, Пришвин.

Завтра, 05.12.2012