Владимир Бондаренко

превод: Георги Ангелов

Ние – писатели, журналисти – му бяхме нужни, той също ни бе нужен на нас. Вече почти не останаха издателства, рискуващи да издават опозиционни, протестни книги.
Преди година умря Иля Кормилцев и си отиде “Ултра. Култура.”
Сега умря Юрий Петухов, и с него си отива цял пласт от негови издания, включително “Метагалактика”…
Върнах се след погребението. Водя си бележки в негова памет. Спомням си…
Ярък, талантлив човек. Сприятелихме се, когато той сам дойде в редакцията на вестник “Завтра”. Преследваха го за патриотичните му книги, две от които – “Четвърта световна” и “Геноцид” бяха официално забранени. Срещу него бе заведено углавно дело. Прочетох ги внимателно. Да – откровено патриотични, за някои неща може да се поспори, но не открих в тях никакъв екстремизъм. Чел съм много по-радикални книги, непредизвикали такъв шум. Честно казано, нашият вестник “Завтра” често печата къде по-откровени статии за новия световен ред, за унизеното достойнство на руския народ. Предполагам, определени сили в господстващите либерални кръгове избраха за жертва писателя и историка Юрий Дмитриевич Петухов, знаейки за неговото самотничество, за това, че странеше от писателското общество, за това, че имаше независим характер.
Бе известен като писател-фантаст, книгите му за историята на русите се печатаха в огромни тиражи. Общият тираж на неговите произведения, излизащи в собственото му издателство “Метагалактика”, достигна 16,5 милиона екземпляра… Книгите му влияеха на настроенията в обществото. Но той не беше нито под надеждната шапка на Академията на науките, според мен недооценила този изключително талантлив историк, нито под защитата на Съюза на писателите на Русия, макар че написа десетки много популярни романи, от “Касапница”, породила цяла поредица антиутопии, което признаваше и либералната критика, до “Звездно отмъщение”, своего рода смела алтернатива на американските “Звездни войни”.
Нашата държава би трябвало да поддържа човек с толкова ярко държавническо мислене, да направи телевизионни сериали по неговите романи, поредица от научнопопулярни предавания по историческите му произведения. Държавата ни, отдала културата в ръцете на либералите, се опълчи срещу своя защитник. Предаде го на съд, както предаде на съд офицери от собственото си ГРУ и спецназ. Да се защитават държавните, а особено руските национални интереси в днешна Русия, е крайно опасно, това не ви е Израел, където за един убит войник са готови да взривят цяла Газа.
И ето, според прицела на радикално-либералните сили започна преследване на руския патриот в Русия. Но преследвачите явно недооцениха нито самия Юрий Петухов, нито приятелите му… Вместо поддръжка за патриотичната насока на изданията му, през 2007 година Перовският съд в Москва призна книгите му за екстремистки и подлежащи на унищожение за разработените от писателя концепции за “Третата и Четвъртата световна война”, “теорията на свръхреволюционното развитие” и “обществото на потреблението, станало общество на изтреблението на руския народ.”
На Юрий му оставаше да чака предварително подготвената съдебна присъда. Нашите власти не бяха смутени, че това би бил пореден прецедент в руската история… И точно в този тежък период от живота си Юрий Петухов дойде при нас, във вестника, в Съюза на писателите на Русия. Той очакваше поддръжка от своите литературни единомишленици и я получи. Приеха го в Съюза на писателите (макар че с неговите десетки художествени книги би трябвало да бъде приет отдавна-отдавна), най-големите писатели на Русия, от Василий Белов и Валентин Распутин до Александър Проханов и Владимир Личутин, подписаха писмо-обръщение до Върховния съд.
Всички литературни вестници на Русия: “Литературная газета”, “Екслибрис НГ”, “Литературная Россия”, “Российский писатель”, “День литературы” излязоха със статии в негова защита. Оказа се, че в Русия все още има литературна общественост.
Намериха се и независими юристи, за да го защитават. Първата атака срещу писателя беше отбита. Но на изключително висока цена. В резултат на преследването започнаха проблеми със сърцето, Юрий попадна в кардиология при чудесния терапевт, помощник на всички руски патриоти, още от съветските времена: преследваните Леонид Бородин, Владимир Осипов и други, – Александър Викторович Недоступ.
След изследванията професорът го посъветвал спешно да се оперира, половината сърце не работело, било износено от постоянния стрес. Но даже в болницата, в кардиологията пристигнал следовател, за да го разпитва. Ех, ако у нас ловяха така бандитите и се бореха с корупцията, както с независимото руско слово…
До операция Юрий Дмитриевич Петухов не доживя. През цялото време го притискаха срокове, а и трябвало да се допише романа, да се пусне списанието…
Ние често не разбираме с кого живеем. Юра идваше всяка сряда при мен в кабинета. След всеки брой на вестника се събираше нашата писателска компания: Володя Личутин, Тимур Зулфикаров, Виктор Пронин, от върха на Съюза на писателите се спускаха Генадий Иванов, Николай Дорошенко, идваха от провинцията Александър Тутов, Евгений Чебалин, Захар Прилепин… Спорехме за литературата, за пътищата на Русия, за всичко на света. Понякога надникваха Едуард Лимонов, Николай Коняев… Пристигаше след срещи с политици Александър Проханов. Минава време, и се оказва, че тези хора са създали новата руска литература…
Юрий Петухов страдаше от неразбирането на нашата писателска общественост, от отсъствието на сериозни критически анализи на романите му, от игнорирането на оригиналните му творби от страна на официалните историци. Той считаше себе си за верен ученик на академик Борис Рибаков и даже замисляше три ежегодни награди на негово име. Първата – за исторически трудове за древна Рус, втората – за ярка историческа проза, третата – за национална публицистика. На шега му казах, че и трите трябва да се дадат на самия него. Юра заяви, че в случая не вижда себе си другояче, освен като спонсор и организатор. А аз мечтаех да бъде издигнат за “Национален бестселър”, да стане постоянен участник в Кожиновските четения в Армавир и писателските срещи в Ясна Поляна.
Липсваше му сериозното писателско общуване. С какъв интерес Юра тръгна с нас за Вологда за връчването на първата награда на името на Василий Белов, дадена на приятеля на Петухов Владимир Личутин. Но и във Вологда той мислеше не за себе си, а успя да се договори със Сергей Миронов, председател на Съвета на Руската Федерация, учредител на наградата “Белов”, за излизане на събраните съчинения на Владимир Личутин за неговата седемдесетгодишнина. Да се надяваме, че Сергей Миронов няма да забрави за своето обещание…
Когато съобщих за смъртта на Юри Петухов в интернет, тръгна огромна съчувствена вълна по цяла Русия:
“Не съм чел фантастиката му (така се случи), а историята приех… Неговото учение ще бъде по-значимо от това на Маркс. Последната му книга “Руски световен ред” – ще стане национална идея…”
“А при мен е обратно. За мен Ю.Д. е преди всичко забележителен писател-фантаст. Неговата фантастика е знакова за нашето време, както фантастиката на Ефремов е определяща за космическата епоха на 50-те и 60-те…”
“Да-а-а… може би, отива си част от епохата, при това ярка”.
“Първото ми запознанство с творчеството му започна с три книги от поредицата “Звездно отмъщение”, които ми подари татко. Четох ги в захлас! Отдавна беше… За мой срам нищо не знаех за живота му, но книгите му обичам! Жалко, много жалко, че такива хора, които ни носят светлото и доброто, така рано си отиват от нас! Светла му памет!..”
“Велик човек, отличен историк, силен фантаст. След “Звездно отмъщение” престанах да чета изобщо фантастика. Много жалко за него. Нека земята да му бъде пух…”
“Вечна му памет. Беше толкова добър и умен човек, малко са такива. Много ценя историческите му книги, а силната му фантастика правеше по-приятни дните ми, когато се наложи да се крия след Кондопога. Отиват си, както винаги, добрите хора…”
“Плача… Моят любим писател и истински руски патриот….”
Веднага ми съобщиха: “Вие попаднахте в top30 на Яндекс сред най-обсъжданите теми в блогосферата. Това е първият Ви топ пост…”, после: “Вашият пост е написан толкова интересно, че попаднахте в Топ-30 на Зиус сред най-обсъжданите теми в блогосферата. Това е много положително явление. Моля ви, продължавайте в същия дух. Зиус…” Прекрасно разбирам, че цялата работа не е в моя текст, а в огромния интерес на читателите от интернет към творчеството и живота на Юрий Петухов. Надявам се, ще издържи този трагичен удар неговото издателство “Метагалактика”, а книгите му по история на славянството, неговите утопии и антиутопии, смелата му публицистика ще се четат с удвоен интерес. Не зная ще продължи ли нашата поредица “Библиотека на свръхреализма”, но ще помоля работниците в издателството и неговите наследници да отпечатат в тази поредица поне романът на самия Петухов “Касапница”.
Удивително е, че при целия си максимализъм, гражданска смелост и национална позиция, в живота Юрий беше много деликатен и скромен човек, нямаше нито автомобил, нито битов разкош при всичките си доходи, освен това много ценеше и разбираше писателския талант, и затова често издаваше на загуба талантливи, сериозни, но в нашето потребителско-изтребителско време явно неизгодни книги. И в поредицата, замислена от нас не желаеше да издава себе си, а когато решително настоях, се съгласи, че може би ще издаде своя последен роман, тридесетия…
Последният руски герой.
На своите позиции той стоеше до край.
А углавното дело в съда срещу писателя и историка Юрий Петухов официално до сега така и не е прекратено.
Но писателят замина от гнусните си преследвачи вече в небесния свят.

18.02.2009

(със съкращения)