ТРЯБВА ДА УМЕЕШ И ДА ГУБИШ

Владимир Бондаренко

превод: Георги Ангелов

И собствените грешки също трябва да се признават.
Но понякога съвсем не ни се иска. Честта на мундира не позволява. И корпоративната солидарност. Затова, както по всичко личи, съдебната колегия, президиумът, председателят на Московски градски съд и съдебната колегия на Върховния Съд на Руската Федерация поред отклониха всички касационни и надзорни жалби по нашумялото дело на писателя Юрий Петухов. Отклониха ги без каквото и да е разглеждане. Защо? Защото ако тези касации бъдат внимателно разгледани, то трябва да се заведат углавни дела срещу самите съдии, прокурори и прочие ревностни кампанийници и усърдни “борци с екстремизма”. В това число и по прословутия 282-и член от Углавния Кодекс на Руската Федерация – за “възбуждане на вражда или ненавист” в обществото. А обществото го тревожат именно тези “борци” по пълна програма. Нещо повече, за първи път след Адолф Хитлер се забранява и произнася присъда за унищожаването на литературни произведения, книги с притчи и памфлети, и по този начин се създава небивал преди това в Русия и Европа прецедент!
Да се унищожат необходими и полезни (както е отбелязала и експертизата) книги е стигнал дух, да се наругае Конституцията и общочовешкия морал – се е намерила съвест, да се заведе углавно дело срещу невинен – са набрали смелост… А да се признае, както са казвали в добрите времена, вопиющата тъпота, не е стигнал ни дух, ни смелост, ни съвест. Но рано или късно ще се отговаря – и тогава няма да ги спасят нито съдийските мантии, нито прокурорските пагони.
Писмата на писатели, дейци на културата и науката на Русия “Спрете репресиите!” и “2007-а не е 1937-а!”, публикувани във вестниците “Завтра”, “День литературы”, “Русский Вестник”, “Литературная газета”, десетки статии в други издания и в Интернет раздвижиха не само руската интелигенция, широката публика, но и обществени организации и даже държавните учреждения.
Изглежда, нарушени са всички мислими и немислими закони, потъпкана е Конституцията, международното право, за правата на човека, свободата на словото и творчеството е въобще по-добре да премълчим – Темида е опозорена, предадена на подигравка и поругание, – но инерцията е велика! Чиновниците не бързат да признаят длъжностните си престъпления, покриват се един друг – контрол над тях няма. Но всичко тайно става явно – беззаконията не могат да се укриват до безкрай. Рано или късно “литературоведите в мундири” ще трябва да отговарят за предизвиканата от самите тях дестабилизация.
Нашите прокурори и съдии доказаха със своите действия, че прословутият “закон за екстремизма” е тояга с два края. И ако тази крайно фанатична “тояга” в чиновническите ръце удря по писателите и техните книги, вторият й край – с удесеторена сила – ще удари по гърбовете и главите на същите тези старателни чиновници. И точно така трябва да бъде! Вторият край на “тоягата” удря по престижа на държавата и нейните ръководители, по гражданското общество, по самата Русия. Целят се в писателя, а попада в собствените им чела. И в други…
И ако нелепата и вредна за държавата и обществото “борба” с “руския екстремизъм” касаеше само един писател-”екстремист” Юрий Петухов… Но не! Във вестник “Завтра” на 5 декември 2007 беше публикувано писмо на руски писатели под заглавие “Отменете 282-и член!” Антируският “лов на вещици” прие не просто тотални, но тоталитарни мащаби – на преследвания са подложени десетки писатели и журналисти, множество издателства и редакции… Но “борците”-погромници започват да получават отпор.
Президентът нееднократно призова всички нас към създаването на гражданско общество в Русия. И ето първите успехи. Изглежда, обществото съзрява пред очите ни. То вече не иска да се примирява с политиката на тоталитарна русофобия, с преследванията на писатели и журналисти по национален признак – за това, че те са руснаци, за това, че обичат своя Народ и своята Родина. Обществото, застанало на пътя на разюзданите “борци с екстремизма” и прочие погромници, решително им заявява: “Не! Спрете репресиите! Трябва да се отмени 282-и антируски член! Сега не е 1937-а година! Трябва да се преразгледа прословутия и вреден “Закон за екстремизма”!
Гражданското общество против беззаконията и произвола.
И това е първата победа на истинското народовластие в Русия.

19.12.2007
в. День литературы