ХАРБИНСКИЯТ МИСТИК
превод: Георги Ангелов
С Алфред Петрович Хейдок се запознах в Москва в края на седемдесетте години. Той наближаваше деветдесетте. Силен, набит руско-латишки богатир. Беше му тясно във всяка стая, обичаше свободата и в живота, и в духовните си търсения. Някога в Харбин се сприятелил с Николай Рьорих, увлякъл се от идеите му. Те били съзвучни с писаното от самия него. През 1934 г. в предговора към книгата с мистични разкази на Хейдок “Звезди на Манджурия” Николай Рьорих писал: “Тези разкази преди всичко са задълбочени заради своята убедителност - рядко качество, свойствено само на действително преживяното, почувстваното. Освен увлекателното си съдържание и задълбочено изложение, те са пълни с онези вътрешни призиви, които се пробуждат в древните простори, напоени със славата на миналото. Във всеки разказ, все едно дали той е взет от съвременността или от далечното звучене на великото наследство, навсякъде вниманието се спира на чертите на големите реалности, които отвеждат читателя в областта на високите представи. Творчеството на А. Хейдок със своите литературни качества е нужно винаги, но сега, когато очите на целия свят са устремени към тези древни места, то е много необходимо. За онези, които пътуват много сред просторите на Азия, особено звучат историята и тайната, които никъде, както в Азия, не се съчетават така убедително”.
Алфред Хейдок се родил през 1892 г. в Латвия, починал през 1990 г. в Алтай. Живял 98 години, и то какви. Доброволец в Първата световна война, получил за храброст бойни награди, станал офицер. Първата световна прераснала в гражданска, и офицерът от руската армия Алфред Хейдок станал офицер в армията на адмирал Колчак, а после, вече в Монголия, воювал в отряда на барон Унгерн. Както и много негови другари, се установил в Харбин, по-късно се преместил в Шанхай. В разказите му присъства и кървавата история на Бялото движение, и всекидневието на офицера, загубил своята война. Той намира спасение в тайната, в чудото на спасението и преображението. Книгата му с мистични разкази за съдбата на бялото офицерство “Звездите на Манджурия” излязла в мизерен тираж. Подари ми я самият Алфред Петрович след публикацията на статия за него в “Съветска Русия” още по времето на Брежнев. Тогава се намери един доктор на науките - Леонид Резников, който написа донос в ЦК на КПСС, че в партийния вестник се пропагандира белогвардейската романтика и се възхваляват белоемигрантите. Извикаха ме да пиша обяснение. За щастие, доносникът не знаеше, че колчаковецът, белият офицер Алфред Хейдок през 1947 г. е бил препратен от Шанхай в Съветския Съюз. Излежал своите десет години в лагер, заселил се в Змеиногорск, Алтайския край, по-близо до мистичното Беловодие, продължил да пише и вече бил съветски гражданин. Понякога пристигаше в Москва, оставаше при писателя Валентин Сидоров. Разказваше за загадъчния руски Харбин, за лудия романтик барон Унгерн, за Николай Рьорих. Разкриваше ми непознати страници от живота на руския Китай. Подари ми много непубликувани и досега мистични истории, в които историята и тайната плътно си съседстват. В началото на перестройката успях да публикувам няколко от забележителните му разкази в “Литературна Русия”, после се появиха публикации и в рижката “Даугава”, и в хабаровския “Далечен Изток”, но, уви, като отделна книга “Звездите на Манджурия” така и не излезе. Той беше твърде руснак и твърде белогвардеец за либералния печат.
День литературы, 06 (118); 24.06.2006