ШОТЛАНДСКИТЕ СТРУНИ НА ЛЕРМОНТОВ - ІІ

Владимир Бондаренко

превод: Татяна Любенова

Съвсем малко знаейки за древните Лермонтови, без да е бил в Шотландия, тази връзка с шотландските предци блестящо е оценил нашият мистик, поет и философ Владимир Соловьов. Както смята Соловьов със “страхотно напрежение и съсредоточена в себе си мисъл, върху своето Аз, страхотна сила на личното чувство” и “способност да преминава с чувство и съзерцание през границата на обичайния ред на явленията и да разбира отвъд пределната страна на живота и житейските отношения”, руският гений е “позаимствал” кое-що от своя далечен прадядо. Като пример за пророческата поезия на Лермонтов Соловьов посочва стихотворението “Сън” (1841). Поетът вижда “не само сън за своя сън и този сън, който се е присънил на съня на неговия сън”. А ние, свидетелите на ХХ век, ще добавим и още едно велико пророчество на руския гений: “За Русия черната година, когато царската корона се срива…”
За шотландските стихове на Михаил Лермонтов ще поговорим по-нататък, но и те по някакъв начин с нещо са пророчески, мистични. Нищо незнаейки нито за Шотландия, нито за своите шотландски велики деди, Михаил Лермонтов пише:

Под покривало от мъгла,
небесна буря, сред степта,
стои могилата на Осиан
в Шотландската ми планина.

Лети към нея, упоен, духът ми
да вдъхне ветровете родни
и от забравената му могила
за нов живот да вземе сила.

А ние да се върнем към нашето пътешествие из Лермонтовска Шотландия. Отначало ще припомня. Пристигнах в Единбург, предварително планирайки своя лермонтовски маршрут, в който ми помагаше историкът, доктор от Белфасткия кралски университет Григорий Бондаренко.

Синът ми ме посрещна на аерогарата, пристигайки по-рано от Белфаст. Нощувахме в комплекса на Единбургския университет и рано сутринта тръгнахме към автобусната спирка. Преди това бяхме преровили целия Интернет, търсейки удобен маршрут, за да се доберем до замъка Дарси направо, без прехвърляния, без да се отбиваме в старинният град Сейнт Андрюс (Свети Андрей), център на графство Файф. Намерихме автобус, който практически минаваше покрай замъка, по-точно покрай неголямото селище Дарси. От Единбург трябваше да пътуваме малко по-дълго, но доста по-настрани, противоположно на Ерлстоун, в североизточното графство Файф. По-нататък е пътят за Сейнт Андрюс, Пърт, Данди, до железопътната спирка Капар. Преди тръгване се свързахме по електронната поща със сегашните домакини на замъка. За съжаление, гостоприемната японка от Тайван, сегашната стопанка на замъка, бе заминала някъде, но специално за нас бе оставила входната врата на замъка отворена, предупреждавайки ни, че в замъка няма да има никой.
Слязохме в малка местност край Дарси и веднага местните хора ни упътиха към замъка. Този замък е разположен на върха на склона, при завоя на река Идън, и както пишат историците, той е бил от най-древни времена собственост на епископа на Сейнт Андрюс - Арнолд, който предава замъка в дар на манастира през 1160 година. Замъкът е почти на 900 години. В замъка Дарси през 1335 година е заседавал Парламентът на Шотландия. По това време замъкът вече принадлежи на рода Дарси. Ще припомним, че каквото е названието на местността, такава е и фамилията на знатния стопанин.

Някъде в средата на ХV век, един от обеднелите потомци на Лермонтовия род от Ерсилдон, не много доволен от пророчеството на своя прадядо, засягащо рода му, се жени изгодно за наследница на рода Дарси - Джанет де Дарси. И получава като зестра замъка Дарси. Така от ХV век, и не по-рано, независимо какво пишат нашите лермонтоведи, замъкът Дарси става принадлежност на Лермонтови. Много бързо Лермонтови от замъка Дарси овладели и неговите околности и заемали високи длъжности. Те били влиятелни и в местната църква, и в самото графство Файф. Достатъчно е да кажем, че от Лермонтови дълго време е имало кметове на Сейнт Андрюс. Между другото, можем и тук да проследим някоя древна руско-шотландска връзка. Светият покровител на Шотландия и на Русия е бил Свети Андрей. Андреевският флаг е близък и за нас, и за шотландците. Може би, когато Шотландия придобие своята независимост, за която сега пишат в шотландските вестници, Андреевският флаг ще стане държавно знаме на Шотландия.

За шотландците Сейнт Андрюс е скъп и с това, че в него се намира най-старият университет на Шотландия и преди всичко с това, че в този град се е родил голфът. Уви, за разлика от нас, шотландците пазят и развиват националните си видове спорт. Футболът си е футбол, но своя голф шотландците никога няма да забравят. А къде е нашата народна топка, городки (игра, подобна на кегли) и т.н. От запада трябва да се учим как да съхраняваме националната си култура. По-късно, след разглеждането на замъка Дарси, отидохме до центъра на графство Файф, обиколихме целият Сейнт Андрюс, уютен, старинен градец, и навсякъде имаше обяви: има голф игрище. Между другото и в Лермонтовските замъци в Шотландия имаше такива реклами: има великолепно голф игрище. Голфът не ни интересуваше, затова, минавайки през спортното игрище, тръгнахме право към виждащия се в далечината, обграденият със старинна ограда и врати, и даже с остатъци от ров, замък Дарси. Впрочем, и самият градец Сейнт Андрюс е проникнат от Лермонтови.

На герба на Сейнт Андрюс има същият девиз, който е и на герба на последната клонка от Лермонтови: “Dum spiro spero” - “Докато дишам - надявам се”. Един от известните Лермонтови от Дарси, сър Джеймс Лермонт, кмет на Сейнт Андрюс от 1530 до 1546 година, бил управител в кралския дворец, пазач на държавното съкровище на Шотландия, мъдър дипломат и съветник на крал Яков V. Сър Джеймс е един от първите в Шотландия, приел протестантството и участвал в убийството на кардинал Битън в Сейнт Андрюс през 1546 г. Това е било най-славното време в историята на Лермонтовия род, в който тогава е имало властни и знатни особи.

Замъкът Дарси днес

Големият син на сър Джеймс от първия му брак се преместил в замъка Балкоми, а замъкът Дарси останал за големият син от втория му брак, сър Патрик, който бил кмет на Сейнт Андрюс в продължение на 45 години. Той и неговите синове са били последните Лермонтови, владетели на замъка Дарси.

След това започва залезът на този шотландски род. Замъкът Дарси преминавал от ръка на ръка, овехтявал, докато постепенно не се превърнал в истинска руина през ХХ век. Впрочем, това и за самата Шотландия, заробена от Англия, не е било най-доброто време.
Имам снимки на замъка Дарси, те много приличат на руините на Кулата на Томас. В наши дни, през 1996 година, развалините на замъка били купени на аукцион по интернет от състоятелно тайванско семейство - шотландецът Кристофър Рафл и неговата жена, японка. По стари чертежи те отново построили стария древен замък. Навярно Кристофър Рафл е мечтал за това цял живот, вероятно му е додеял животът на Изток и е искал да се върне в родната Шотландия, но с присъщата на запада прагматичност, не е забравил и за ползата. За постоянен хотел, мисля, че не му достигат преди всичко временни квартиранти. Встрани от всички туристически и търговски обекти, в шотландската дълбока провинция, би било за него разоряващо да държи обслужващ персонал и кухня. В списъка на знаменитите исторически и литературни паметници замъкът Дарси също не попада. Въпреки че освен за собствено жилище, замъкът е бил достроен да приема и посетители.

Развалините на замъка Дарси

Когато прочетохме в интернет поканата за замъка Дарси, синът ми уплашено възкликна: там няма да идем, не ни е по джоба. Денонощие пребиваване струва 2000 фунта, тоест 90 000 рубли. Не може да бъде, помислих си аз, една стая в хотела да струва толкова скъпо. Оказа се, че не стая, а целият замък Дарси се отдава за сватби, корпоративни вечери, юбилеи и други тържества на такава стойност. За средно-състоятелните хора това не е толкова скъпо. Да организираш сватбата си в такъв древен замък с почти хилядолетна история, да отбележиш юбилей на фирма - това се помни дълго. А като си пийнеш добре и със духовете в замъка можеш да си побъбриш!

Естествено, вътре в замъка всичко е направено в съвременен стил. Там нямаше какво да правим, дори да ни бяха поканили. А ето, отвън замъкът действително се откроява с външната си кула, замислено извисяваща се над остатъците от крепостните стени. Около замъка собствениците са поставили паркови скулптури, акуратно са посадени цветя, наблизо имаше даже възстановен параклис. Мисля, че там се правят служби за гостите, венчавки, кръщавки. Обширна, просторна градина, конюшня с игриви състезателни коне, във вестибюла рисувани портрети на епископите на Сейнт Андрюс. Както каза стопанката, в дома има и галерия. Край оградата тичаше малко хергеле от черногриви коне. Също за гостите.

След като внимателно разгледахме замъка и околностите му, поблагодарихме по интернет на сегашната стопанка за гостоприемното разрешение да го посетим. В замъка при нас нямаше никой. Как се справя сама собственичката, дава ли го под наем? Очевидно, в случай на наемане, се наема и обслужващ персонал от местните хора. Може би може да се помисли, ако наистина се появи лермонтовски тур по замъците на Шотландия, за големи групи, при редовно пребиваване в замъка, цените биха били напълно умерени. Доколкото разбирам, в замъка има 12 апартамента. Руска група напълно би могла да се настани тук. Та и руските Прохорови и Потанини биха могли добре да си починат не в някакъв банален Куршавел, а в лермонтовски замък, да си пообщуват с привиденията и демоните.

През последните години замъкът започнал да привлича вниманието на местните историци, архитекти, археолози и просто патриоти на своя край. Започнало е изучаването на този исторически паметник от археолозите от Fife Arhaeological Index, сътрудници от Сейнт Андрюският университет. Създадено е Общество - Dairsie Castle Trust. Аз мисля, че обединените усилия на историци и писатели с усилията на стопаните на замъка ще бъде от полза за всички. Надявам се да се заинтересуват от рода на Лермонтов и сериозните руски историци и литературоведи. Чел съм статии за Томас Стихотвореца и за шотландските предци на поета от руски изследователи, но, както разбирам, до самия замък никой от тях не се е добрал. Има интересна книга на Татяна Молчанова и Рекс Лермонт, статии на хора, свързани с рода на Лермонтов. А как хубаво би било да има една илюстрирана книга “Шотландските замъци на Лермонтов”.

Развалините на замъка Дарси в края на ХХ век

Разбирам и сложността на възможния смислов анализ на шотландските стихове на Михаил Лермонтов. Понятно е, че върху тях не се акцентира. Защо младият поет така се е стремял да излезе от Русия?

Напразни мечти, безполезна молба,
към жестоката строга съдба.
Между мене и хълмовете на родината ми
се разстилат морски вълни.

Почти нищо незнаещ, той се е стремил към шотландското отечество, разбирайки, че няма да може да преодолее това море. Може би се е стремил към баща си, към своите древни, някога прочути поетически деди?

Последен потомък на безстрашни бойци
вехнещ сред чуждия сняг;
тука роден, аз не тукашен съм…
О, защо степен гарван не съм?…

(„Желание, 1831)

Не е ли това протест в защита на баща си, когато назовава като своя родина Шотландия, и се отказва от “чуждия сняг”.
Някой разгорещен политикан може би ще нарече тези стихове русофобски и откровено прозападни: “На Запад, на Запад…”, по-далече от чуждите снегове иска да отлети “нетукашната душа” на младия поет. Но не е ли същият този Лермонтов, който по-късно ще напише “Бородино” и “Песен за търговеца Калашников”? Мисля, че тези няколко стихотворения, навеяни от Шотландия и Байрон, са били наистина неговата тъга за бащата, произлизащ от шотландският клан Лермонт. Може би с това може да се обясни и страстното му увлечение по поезията на Байрон. Но как да избягаме от мистичното, говорейки за Лермонтов. Бащата всички са го презирали: от простолюдието, “лекомислен”, “странен”, и дори “лош”. Някак преглъщал тези чувства младият Миша. Но се борил с тях. Не са ли от тук възникнали после неговите страстни, пълни с болшевишка ненавист към ситите изнежени благородници, строфи в “Смъртта на поета”:

А вий, наследници надменни,
потомци на бащи, известни с подлостта,
потискащи със робска сила разорени,
но знатни родове, дошли от древността!

(превод Андрей Германов)

Това е говорила неговата мъст за бащата, от този същия “обиден род”. Същите мисли той развива и в стихотворението за баща си:

От всички си осъден? Но що е туй за свят?
Тълпа от хора - зли, или пък благосклонни,
натрупали похвали незаслужени
и още толкоз присмехулни клевети.

За съжаление, бащата вече се е бил предал на волята на съдбата и даже не се е помъчил да търси корените на родословието си. И вече пренасяйки върху себе си, имащият за родина Шотландия, всички обиди за бащиния си род, поетът много остро чувства обидите, хвърлени върху изблъскания в ъгъла негов баща.

Съдба ужасна за бащата и сина
в раздяла да живеят и да умрат в разлъка,
и жребий на изгнаник чужд да имат
в родината, със името на гражданин!

(следва продължение)