ПОСЛЕДНАТА ТОЧКА

Владимир Бондаренко

превод: Георги Ангелов

Където и да е работил Сергей Николаевич Семанов, каквито и високи длъжности да е заемал, винаги се е занимавал с прости руски дела. Благодарение на хора като него Русия израсна през всички космополитични теории, наводнили страната ни от чужди за нас народи, опитващи се да създадат от Русия нещо глобално-космополитично.
Уви, сред руските творци има много таланти на духа, но малко талантливи организатори, умеещи да се справят с всяка работа. Сергей Семанов е един от тях.
Ако през седемдесетте години личности като него бяха дошли на власт, развитието на страната щеше да бъде съвсем друго.
Уви, други руснаци, угодници и лишени от целенасоченост, се боят като от огън даже не от чуждоземци, а от такива като Семанов.
Подвижничеството е така вкоренено в неговия характер, то е непробиваемо и няма да бъде сломено. Когато го свалиха от високите постове заради руския му характер, когато Юрий Андропов написа конкретна докладна до членовете на политбюро “За антисъветската дейност на С. Н. Семанов”, той, за разлика от мнозина, не се пречупи, не се отдаде на запои, угоднически не промени възгледите си. Семанов не го смущаваха никакви оставки, той винаги намираше за себе си най-необходимата дейност. Зае се активно да поддържа младите руски писатели и историци, обяви се в защита на руския класик Михаил Шолохов.
Но мисля, че не само нашият гений е повлиял с книгите си на публициста и организатора Семанов, но и, уверен съм, именно Сергей Семанов, нееднократно срещайки се с Шолохов, е водел разговори с него пред външни лица само за подготвяните книги, а насаме е споделял с него знанията си за изправящата се национална Русия, и така е поддържал неговия руски дух. Може би, и записката до ЦК на КПСС за руския въпрос от Шолохов нямаше да съществува без тези срещи със Семанов.
Неотдавна Сергей Николаевич Семанов навърши 75 години. За юбилея си той подготви и публикува в издателство “Метагалактика” на покойния Юрий Петухов книга не за своя труден и ярък подвижнически път, а за вечната борба на враговете на Русия с великия руски гений на ХХ век и за неговия епос “Тихият Дон”. Впрочем, считам, че Семанов трябва да издаде непременно и книга със свои дневници и спомени. Тя ще бъде нужна даже не толкова на самия него, а на всички нас, на всички руски хора. И колкото по-бързо, по-добре…
Ето още един пример за неговата безкористност и, може би, даже излишна скромност.
Семанов е един от признатите шолоховеди в Русия и би могъл да състави книгата си “Тихият Дон” – слава добра, реч добра” само от свои статии и изказвания за Шолохов, от спомени и разговори, от очерци и репортажи.
Но за пълнота и по-голяма обективност Семанов дава думата в по-голямата част от книгата си на колегите си, академичните учени, член-кореспондента на АН Русия Наталия Корниенко и Феликс Кузнецов, Марк Любомудров и Валерий Ганичев, Виктор Петелин и Юрий Петухов.
Той сам е станал по-скоро не автор на книгата, а един от авторите, и съставител. Вместо спокойно изследване и спомени за личните си срещи, той отново вдига руските полкове в защита на Шолохов от враговете, които с времето не намаляват от всички страни.
Аз разбирам вечната нелюбов към автора на “Тихия Дон” от страна на неприятелите на Русия, но откъде такава ненавист и стремеж да се опорочи руския гений у Савелий Ямщиков, например? Лаврите на Солженицин ли не му дават покой? Добре, че поне не е измислил някаква нова кандидатура за ролята на “истински автор”. Впрочем, целият хоровод от предполагаеми автори вече е толкова дълъг, че не предизвиква нищо, освен смях у всички уважавани филолози и историци. И затова книгата, написана и съставена от Сергей Семанов, по-скоро се превръща в надгробен камък на всички антишолоховеди. Тя завършва етап от борбата за наследството на Шолохов, след което могат спокойно да бъдат разбрани и най-сложните и противоречиви въпроси за живота и творчеството на руския гений.
Можем само да се удивляваме как е преминал Михаил Шолохов през толкова сложна и трагична епоха. Представете си, например, както им се иска на някои антишолоховеди, Михаил Шолохов в двадесетте и тридесетте години да бе признал, че за написването на великия си епос е ползвал най-различни белогвардейски документи, емигрантски спомени на бели генерали и така нататък. Какво би станало с автора?
Защо да не припомня, че Александър Солженицин в съветско време тук, в Русия, или вече в емиграция привежда пълен списък на очевидци, помогнали му да напише “Архипелаг ГУЛАГ”, с адреси, телефони и така нататък. Разбирал е, че това даром няма да мине нито за него, нито за доброволните му помощници. Но “аз написах, а вие правете, каквото искате…” е най-правилният подход на писателя към всички тълкуватели. И който и да представя убедителни причини за появата на “Тихия Дон” в най-ожесточеното време, аз съм уверен: това, че романът “Тихият Дон” излезе, а самият Михаил Шолохов оцеля, е Божи промисъл.
И още: достойни са били в епохата на Шолохов в Русия и други негови събратя по перо, и отлични книги са написани немалко, но такъв, като “Тихия Дон”, няма никой. Нито “Руски лес” на Леонид Леонов, нито “Майсторът и Маргарита” на Михаил Булгаков, нито даже “Чевенгур” на Андрей Платонов не достигат до такива висоти на прозрения, до такава дълбочина в разбирането на човека. Значи, било е дадено свише само на един да напише руския народен епос, на най-достойния, на най-съкровения руски гений.
За първи път Сергей Семанов разказва цялата история на сложната публикация на шолоховския роман, историята на продължителното възстановяване на първоначалния текст.
И колкото да се опитват да окалят името на великия руски писател на ХХ век, а и класик на световната литература, враговете на Русия никога няма да успеят в това.
Сборникът, съставен от Семанов, е илюстриран с рисунките на блестящия художник, казака Сергей Королков от първото издание на шолоховския роман. Тези рисунки също дълго време не са били печатани, макар че сам писателят ги е считал за най-добри. Попречила сложната следвоенна съдба на художника.
Съдейки по всичко, борбата с явните врагове на Михаил Шолохов завършва с пълна победа на руския гений. Може би с книгата на Сергей Семанов е поставена последната точка.

25.06.2009