Владимир Бондаренко

превод: Литературен свят

Оглеждам се и ме обзема тъга. Колко от най-талантливите ми връстници от моето поколение вече ги няма - стари приятели, прекрасни руски поети и прозаици. Няма го моя съсед по вила Николай Шипилов, няма го скиталеца зад граница Пьотр Паламарчук, надарения критик Владимир Словецки… И ето за месец, един след друг си отиват още двама приятели, двама великолепни поети от нашето поколение - Равил Бухараев и Генадий Ступин. Погребаха първия в Казан, на погребението му много искрено слово произнесе Ментимер Шаймиев за националния татарски, и същевременно ярък руски поет Равил Бухараев. Защото най-добрите му стихове принадлежат на руската поезия. Дойде и новината за кончината на още един голям руски поет, отдавнашен автор на вестник «День», от първите протестни антиелцински времена, от 1991 година, а после и постоянен и верен автор на вестниците «Завтра» и «День литературы» - Генадий Леонтиевич Ступин. Самият той, предвещавайки смъртта си, написа: «Студени светли облаци /плуват в твоите очи. /И съдбата е неизбежна и точна, /както мълния в дъб сред полето…».

Поет - руски философ, дълбоко национален и по дух, и по своя облик. А и по целия си живот. Не обичаше пиянството на пишещите братя в ЦДЛ.

Роден в Саратовско на 10 октомври 1941 г, след училище учи в Москва за специалист по лов и отглеждане на животни. Работи, ловува, служи в армията. Завършва Висшите литературни курсове. Но до края на до живота си работи в Подмосковието като обикновен техник. Прехранваше се с ръцете си. А после пишеше чудесни, лирични, философски стихове. Поет-пейзажист. Не го напускаше някаква неустроеност, той се чувстваше през цялото време като на «чуждо място». Разбира се, беше до края си руски съветски човек. Което не му пречеше и в съветските години да пише православни стихове. Ето кой може изцяло да бъде наречен православен поет. Не, той малко пишеше по библейски мотиви, пишеше за руския живот. А и Бога в стиховете си не споменаваше често. Но във всичките му и пейзажни, и философски, и протестни стихове явно се чувстваше православието. „Явно това е угодно на Бога…” е едно от най-добрите му стихотворения.

Целият му протест изведнъж се изля в «проклетите дни» на перестройката и последвалото разрушение на Русия. Веднага, както и Борис Примеров, той почувства, че е необходим на вестник «День». Те бяха нашите поетични символи. Как ненавиждаше той, руският работник, жителят на покрайнините, това налетяло на страната ни «ято скакалци, ненаситно, безчетно и черно…» Не виждаше той, бидейки реалист, в своята работническа среда и реални сили за отблъскване. «В родния, горчиво замрял край пак сам, /пред живота или смъртта,/ стиснал юмруци, в обръча от врагове стоя…» Пред очите му загина промишлеността на Русия, но какво можеше да направи той, обикновеният работен човек? Неговото оръжие бяха стиховете. Печаташе ги и в елитарния «Новый мир», и в московските алманаси, естетите ценяха яркия талант на този като че ли абсолютно чужд им по настроения и насока поет. Охотно ги печаташе «Наш современник». Ето къде трябваше той да започне работа в отдела за поезия след смъртта на високо ценящия таланта му Юрий Кузнецов, но му беше далече да пътува от Подмосковието, а и беше свикнал с работата си на техник.

И все пак повече от всичко той се стремеше към «День» и «Завтра», идваше в свободните си дни с най-новите си стихове, знаеше, че е необходим на вестника, знаеше че вестникът му е необходим. Денем работеше, нощем пишеше стихове. Но силите започнаха да не му стигат. В стихотворението «Смъртта на хамалина», отново, като за себе си, той писа за руския богатир, пренапрегнал се на работа и загинал от излишно усърдие. И той въстава срещу всеобщото равнодушие на хората, гледащи спокойно и тази смърт. И казващи: Трябва да се пие по-малко. От възпятата от него с ярост раждаща земя в ранните му стихове, от пейзажните красоти той стигна в последните си стихове до отчаяние и призиви към бунт. Подобно на Лермонтов, който заплаши убийците на Пушкин с висшето Небесно възмездие, Генадий Ступин заплаши убийците на родната земя със съда на предците, със Страшния Съд. Той беше поет и блестящо описа «Смъртта на поета». Обичаше живота, обичаше своето семейство, обичаше и жалеше, никога не осъждайки, руските хора. И в последните си стихове сякаш се сбогуваше с всички нас. «Ще полетя, ще ликувам, ще плача, ще се смея. Ще разцелувам всички, и - ще се разбия.” И ето, падна руският поет Генадий Леонтиевич Ступин. През февруари 2012 година. Изживявайки ярки и поетични седемдесет години.

Упокой, Господи, душата на починалия раб Твой Генадий, и тъй като в живота всеки човек съгрешава, Ти като човеколюбец Бог, прости го и го помилвай, избави го от вечните мъки, дай му Твоето Небесно Царство, и нека това да е от полза и за нашите души.