Литературен свят

Кирил Христов

Кирил Генчев Христов (29. 06. 1875, Стара Загора - 07.11.1944, София) е български поет, прозаик, драматург, преводач и общественик. Баща му, убеден русофил, е убит от турците при опожаряването на Стара Загора в Руско-турската война, а майка му умира две години по-късно от туберкулоза. Отгледан от баба си и вуйчо си - генерал Георги Абаджиев, а по-късно, от 1892 г., живее при другия си вуйчо - професор Стефан Киров. Учи в родния си град (до ІІІ прогимназиален клас), в Самоков, Търново, Русе и София, където завършва гимназия. Дебютира с преводи на Надсон, Плешчеев и др. в социалистическите издания в. „Работник” и „Сиромашки защитник”, сп. „Дело”, както и в сп. „Мисъл” - през 1892-1895 г. Първото му оригинално печатно стихотворение е „Върти лопатите, върти” - сп. „Дело”, 1894 г. Преди да завърши гимназия, през 1895-1896 г. пребивава в Триест, Италия, учи за кратко във военноморско училище. Живее с оскъдни средства в Неапол (пролетта и лятото на 1897) и Лайпциг (1897-1898). Учителства в Шумен (1900). Библиотекар на днешния Софийски университет и в Софийската народна библиотека (1901-1907), прекарва около 1 г. в Германия (1906-1907), доцент в университета (1907-1909), учител в прогимназия. Военен кореспондент и сътрудник на в. „Военни известия” през Балканските и Първата световна война. През 1922 -1930 г. живее в Лайпциг и Йена, Германия, а през 1930-1938 - в Прага, Чехия. През 1938 г. се връща в България. Приживе издава книгите с поезия: „Песни и въздишки” (1896); „Трепети” (1897); „Вечерни сенки” (1899); „На кръстопът” (1901); „Избрани стихотворения” (1903); „Самодивска китка” (1904), „Слънчогледи” (1911; 1939); „Химни на зората” (1911; 1939); „Към Цариград” (1912); „На нож!” (1913); „Победни песни” (1916, 1940); „Антология” (1922, 1944); „Празник в пламъци. Драматически поеми” (1921); „Антология” (София, 1922; 1944), „Чеда на Балкана. Епическа поема” (в 3 книги, 1928-1930); „Симфонията на Прага” (на чешки, 1932); „Вълнолом” (1937); „Игра над бездни” (1941); „Последни пожари” (1944). Оставя незавършения стихотворен роман „Бездна”. Проза: „Бурни години. 1913-1916. Избрани статии” (1916); „Разкази” (1903); „Огнен път. Военни разкази” (1917); „Животът на генерал Жеков” (биографичен очерк, 1918); „Три дни с миноносец Дръзки” (пътепис, 1918); „Разкази” (1919); „Иван Вазов. Кратък животопис” (1920); „Тъмни зори” (роман, 1920; 1991); „Мечтатели. Роман на една лятна нощ” (1925); „Кротки и буйни луди. Разкази” (1937); „Кой проваля българската драма?” (брошура против Хрисан Цанков, 1939); „Простори” (стихове и проза, 1940); „Затрупана София” (спомени, 1944) - част от 10 т. дневник „Време и съвременници”; „Бели дяволи” (роман, 1908-1926; издаден частично 1967; 1993), автобиографията „Ад в рая” (1997), „Райското езеро” (незавършен роман). Драматургия: „Стълпотворение (Богоборци)” (1905); „Боян Магесникът” (1914); „Старият воин” (1914); „Ръченица” (1917); „Охридска девойка” (1918), „Откривател” (1938), „Майстор и дявол. Сцени из живота на българите в началото на Х столетие” (1939). Преводи: „Приближени хоризонти” (1911); „Огледалата на Вълтава” (1946). Превежда драмите „Борис Годунов” от Пушкин, „Хенрих ІV” от Шекспир, „Сирано дьо Бержерак” от Ростан, „Вилхелм Тел” от Шилер, „Манфред” от Байрон, „Чайка” от Чехов и др.; стихотворения от руски, немски, полски, италиански, английски, чешки, испански поети. В годините на социализма - от 1953 до 1987 г. са издавани многократно негови произведения, като най-значимото са „Съчинения” в 5 т. (1966-1968).

Публикации:

Поезия:

БЪЛГАРСКАТА РЕЧ/ брой 47 януари 2013

БОЛКА ДО ГРОБ/ брой 90 декември 2016

ИВАН ВАЗОВУ/ брой 96 юни 2017

РАНЕНИЯТ ОРЕЛ/ брой 100 ноември 2017

REQUIEM/ брой 111 ноември 2018

ИЗ „ПОСЛЕДНИ ПЕСНИ”/ брой 135 февруари 2021

ИЗ „ПОСЛЕДНИ ЗВУЦИ”/ брой 142 ноември 2021

Проза:

АФОРИЗМИ/ брой 169 юни 2024

РАЗОРЕН/ брой 171 октомври 2024