Кирил Христов

Ловец към орлово гнездо помери,
към голи островърхи канари,
и гръмна. Плеснаха крила широки.
И наранен орел в небе се скри.

Но подир миг, кат камък запокитен
от модра вис, той мерна се едвам:
орелът хвръкнал бе, душа си царска
да отнесе във небесата сам.

——————————

сп. „Венец”, кн. 1, 1927 г.