В ПРЕДПРОЛЕТ
превод: Кирил Христов
В ПРЕДПРОЛЕТ
Капчица слънце в предпролетен дъжд,
облаци вятър извишва студен.
Ти или песничка - не наведнъж?
милий, дойди, ти си песничка в мен.
Ритъм на таинствен ход ми звучи.
В чакане - мъка и радост по ред.
Святи кандилца аз палнах в очи
тебе да бъдат те кротък привет.
Песен загубена днес съм - дойди.
Ти ли си, пролет ли - няма да знам.
Ще те целуна в очите - бъди
песен за мойте копнежи ти сам.
ПРИ КЛАВИРА
Не, недей свири ти в мойта самота
из детинство радостни сонати.
В път на спомени, в завеяни места,
можеш ли пак мъничка търча ти?
Празник, връща се, от звуци опреден,
трепка престилчица от нордели.
Миналият живот е като днешний ден,
двата наедно не би понели.
Хижа схлупена ли с поглед навестя,
пред очи ми Стамбул засияе;
фабрика е при неделний спомен тя,
над клавира сърце в плач кога е.
Пред прозорци ми в яз стича се мракът.
В тъмно на ковчег сребро се лее.
Нови стонове в соната звучат,
разводнено време дух люлее.
Всуе през деня любов в слова огря.
Всуе някой в ръкостиск изплава.
На ден утрешен въпросът днес узря.
От сеитби нощни що остава?
Изоставено в гърдите ми сърце
на ръка ще го погали жива.
Мен из пропастта на вечност две ръце
вярно милват и ме студ облива.
