Кирил Христов

Прочетох с неотслабващо увлечение „Глория булагре” - една от 50-те книги на Жорж Нурижан. Тя дава на италианците тринадесет изискано изработени образци на такива българи, без които политическата и духовна история на народа ни е немислима.

Събрал грижливо нужния му материал, като отстранява всичко онова, което би било непонятно за италианския читател, или би развалило в негови очи единството на даден образ, той прекарва историческо градиво през водопадите на своето южанско красноречие, придава му динамиката на модерния човек - и историческите му образи ни се явяват не като призраци, а реални, бих казал съвременни, въпреки своята отдалеченост по време.

Аз мисля, че подобен род книги трябва да се пишат тъкмо така; на живото темпо на възторжен разказ; тогава много факти не уморяват нито обикновения читател.

Ако трябва да взема само един от тия очерки, за да посоча събрани в него ведно най-ценните похвати на автора, аз бих избрал напр. „Поп Богомил”. Там някакви 16-17 страници е дадено толкова много и така живо, че човек е прочел цял том изследвания върху богомилите, тяхното учение, изпреварило с няколко века Реформацията и неговото влияние на политическия, литературния и изобщо духовния живот на Средновековна Европа - дори върху най-големия неин поет от тая епоха - Данте.

Желая на тази хубаво написана книга да бъде прочетена от колкото е възможно повече италиански читатели.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 15, бр. 586, 10 март 1943 г.