Романчеро Кастелано*

превод: Кирил Христов

В ранно утро сам-сама
тича към море мома -

жълто платно да препира,
бяло платно да простира.

Платно съхне, слънце грей,
малка мома песен пей:

„Де се дяна, либе, де си,
де сърцето ми отнесе?

Ала секна кършен глас,
друг дочува се тогаз:

„В плен пленила е русалка
твойто либе, моме малка.”

„Ех, рибарко, не лъжи -
де е - право ми кажи?

Посред бури, посред хали
мойто либе не видя ли?”

—————————–

*Романчеро Кастелано - сборник кастилски романси