Ада Негри

превод: Кирил Христов

Летят вълните под високий бряг
и стенат. Тъмно се небето вслушва.
Лъч нийде не пробива равний мрак,
в подслон незнаен вятърът се сгушва.

Летят вълните, трупат се накуп
и носят във обятията свои
на хубавица млада хладний труп -
те носят го към вечните покои.

Летят вълните и на свой език
оплакват мрачна и печална тайна -
и техний вопъл е човешки вик;
вик на потъпкана любов незнайна.