Кирил Христов

Боговдъхновений, теб роди те
мисълта на Стара планина.
И пое на робството в тъмите
своя път ти - път към светлина.

Векове свобода робът чака -
и вестителя й. О, блажен!
Ти дойде и тъмна нощ оплака
на пределите на нощ и ден.

И донесе обич беззаветна
в бурите на новия живот:
колко пъти твойто слово светна
на водители и на народ!

Безначалье, крясъци отровни,
брат от брата кански тук пищи.
Но ти добродетели върховни
на душите робски приобщи.

Дойде време - българското име
бе на вси уста! О, славни дни!
Но еднаж ли ний, непостижими,
падахме от страшни висини!

И с народа си многострадален
сам се ти строполя в пропастта,
ала още тръпен и печален
сочеше му нова висота.

Слава теб, любимецо народен.
Бодър, крепък, с вяра ти живей,
че зората на живот свободен
родний край разкъсан ще огрей.