Кирил Христов, единственото дете на Христо Генчев, старозагорец, и Анна Кирова, сестра на проф. д-р Стефан Киров, е роден на 25 юни 1875 год. в Стара Загора. Баща му, по примера на други българи, на младини е бил в Букурещ, откъдето се е завърнал забогатял и в надвечерието на руско-турската война се задомил за внучката на най-богатия и влиятелен на времето си Хаджи Йорго. Колкото Христо Генчев е бил нервен и строг, толкова съпругата му била тиха и кротка натура, която обичала често да се зачита в библията.

Още на 2 годишна възраст Кирил е останал кръгъл сирак, понеже баща му е бил убит от нахлулите в Стара Загора турски войски, след отстъпването на руските, а майка му, свидетелка на всички ужасии, отвлечена в пленничество в Одрин заедно с детето си и майка си, се поминала скоро след завръщането си. Кирил е бил отгледан от баба си Хаджи Пенка и от двамата си вуйчовци - запасния генерал Абаджиев и професор д-р Ст. Киров.

Още от малък Кирил е бил палав и немирен. До ІІІ клас той е учил в Стара Загора, останала в спомените му с множество пакости, немирства и побои заради тях и в училището и в къщи. Всичко това, обаче, не можело да откъсне любознателния Кирил от българските и руски книги, както и от писането стихове. Местенето на вуйчо му Абаджиев от град на град му дало възможност да посети и живее в Самоков, Търново, Русе и др., което не е останало без следа за впечатлителната му душа и за засилване зародения у него поетичен талант.

Последните класове на гимназията Кирил е трябвало да следва в София при другия си вуйчо, Ст. Киров. Преди, обаче, да завърши гимназията той постъпва в морското училище в Триест. След една година, поради болест, той отново се връща в България, където издържа зрелостен изпит и отива в Брюксел да следва по право. Наскоро той се завръща и от Брюксел, за да отиде през 1898 год. в Лайпциг, където се сближава с Пенчо Славейков. След известно пребиваване в Прага той бива назначен в университетската библиотека в София, като едновременно следва в университета и завършва по право. Известно време той е бил учител в Шумен, София, след което бива командирован от тогавашния министър на Народното просвещение, д-р Ив. Д. Шишманов, да изучава литература в Берлин. През време на университетската криза (1907 год.) бива назначен за професор в университета и бива командирован в Париж да готви лекции по литература.

Кирил е почнал да пише стихове още като ученик. Първите му поетични опити сa отпечатани в списанието „Мисъл” през 1895 год. Отделни поетични сбирки Кирил Христов е издавал както следва: „Песни и въздишки” (1896 год.), „Трепети” (1897 год.)
„Вечерни сенки” (1899 год.), „На кръстопът” (1901 год.), „Избрани стихотворения” с предговор от Иван Вазов (1903 год.), „Самодивска китка” (1904 год.), „Химни на зората” (1911 год.), „Слънчогледи” (1912 год.). Освен лирически стихотворения, Кирил Христов е написал още драмите: „Богоборци” (Стълпотворение) „Боян магйосникът” и през време на войната: „Стария воин”, „Охридска девойка”, „Ръченица”, както и стихотворните сбирки „На нож” и „Победни песни”.

Напоследък той издаде сборник драматични поеми под заглавие „Празник в пламъци” (1921 год.) и „Aнтология” - 1922 год. На Кирил Христов се дължат преводите на „Борис Годунов” от Пушкин, „Крал Хенрих IV” от Шекспир, „Сирано де Бержерак” от Едмонд Ростан, „Вилхелм Тел” от Шилер, „Манфред” от Байрон и други.

„Български поети. Антология”, 1922