Василий Жуковски

превод: Кирил Христов

Гора нататък руменей,
в дола мъгла се вий полека,
и рано-рано песен пей
в небето чучулига лека.
Трепти тя в модри висини
и в блясък дига се, пропада:
„Аз пея ви за пролет млада,
за пролетни ви пея дни!
Тъй леко ми е на крилата!
Така край няма светлината!
Цял свят оттука виждам аз
и слави Бога моя глас!”