СОНЕТ
превод: Кирил Христов
Летят денете, краят наближава,
на земните дела печалний край.
За щастие надежда не остава,
че младостта отива си, не трай.
И мисля: близо е, сърце ми знае,
че ще се свърши тоя сладък сън;
земята тътне, гробът се копае,
ще екне скоро погребалний звън.
И ще заглъхнат, ще задремят мирно
стремления и стонове, и яд,
кои терзали са ни тъй безспирно.
Тогава само ний ще видим ясно
лъжовния и суетен тоз свят
и често как въздиша се напразно.
