Кирил Христов

***
Аз върнах се с най-злите примирен,
с приятелска усмивка и към враг.
О, Боже, отдих няма ли за мен?
И в старини ли трън в очи съм пак?

Душа ми всепрощение огря.
Враг взе подадена ръка. Но тез,
които с дружба преданна даря,
отмяна драговолна са му днес.

Загасват ми в оскъдност сетни дни.
Отравят свои залъка ми сух.
Но ще остане клетва да звъни
в ушите и на чуващ, и на глух:

- Когато Бог вожд сетен отзове
и сган събуди се в безумен страх,
добро да видите от врагове -
доколкото от свои аз видях.

***
По начини безбройни Бог говори:
„За всички има място на света,
сърце жестоко щом човек отвори
за малко, много малко доброта”.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 13, бр. 500, 29.01.1941 г.