Емануил Попдимитров

Кирил Христов, въпреки противоречията, които носи в себе си, неравността в поетичните постижения, привидната липса на дълбочина, грубия натурализъм понякога, има в себе си и в своите творби това, което е най-съществено и което им налага единство: поетически темперамент.

Той вижда пластично и колоритно нещата, и сбърканият ритъм догонва липсата чрез своеобразно движение и устрем.

Мотив, сюжет и форма даже, заети от народната песен, от Пушкин или от световната поезия, получават отпечатъка на една индивидуалност.

Кирил Христов се изкуси само с няколко опити да навлезе в модернизма и веднага се върна назад, за да остане верен на природата си: чувствена, позитивна и конкретна.

С много от творенията си той ще живее в българската литература, в която разкри една нова жила: анакреонтичната и плътска любов, а поетическата му дързост я направи красива.

Нека му пожелаем сега, когато празнува 60-годишнината от рождението си, да живее и в живота още дълги години…

в. „Литературен час”, г. 2, бр. 9, 13.11.1935 г.